Зигмунд Фройд "Детската душа"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/20/8233.250.jpg

Предговор

Психологията на XX век е тясно свързана с научното творчество на Зигмунд Фройд. От излизането на основния му труд „Тълкуване на сънищата“ (1900) до неговото българско издание (1993) в науката се сменят много авторитети, но нито един от тях не предизвиква такъв интерес, както Фройд и неговото учение. Психоанализата се утвърждава като водещ метод в терапията на неврозите, но, което е по-важно, тя предлага един нов светоглед на съвременния човек, който разчупва сковаващите рамки на пуританския морал и стига до дълбинните слоеве на човешкото битие.

Психоанализата според самия Фройд е, първо, название на процедурите за изследване на процеси, които са почти недостижими за другите методи на изследване, второ, название на метода за лекуване на невротичните смущения и, трето, определена „сума от психологическа информация“, която постепенно конституира основите на една нова научна дисциплина. С други думи, Фройд разглежда психоанализата като 1) метод на психологическото изследване, 2) терапевтичен метод и 3) светоглед. Последното се признава и от такива корифеи на точната наука като Алберт Айнщайн. В писмото си до осемдесетгодишния психолог Айнщайн пише: „Щастлив съм, че това поколение има прекрасната възможност да изрази на вас, един от най-великите учители на човечеството, своето уважение и дълбока признателност. До неотдавна аз можех само да усещам умозрителната мощ на вашия ход на мисли, с неговото огромно въздействие върху светогледа на нашата епоха, но не бях в състояние да си съставя определено мнение, доколко той е истинен. Скоро обаче ми се удаде да разбера за някои случаи, не толкова важни сами по себе си, но изключващи според мен всяка друга интерпретация освен тази, която предлага теорията за потискането. Това, че се натъкнах на тях, ме зарадва изключително много: винаги е радостно, когато една велика и прекрасна концепция съвпада с реалността.“

Подобно на У. Джеймс, Бергсон и Хусерл Фройд разглежда душевния живот като един последователен, непрекъснат процес, който Джеймс нарича „поток на съзнанието“, а при Хусерл е отбелязан като „Хераклитов поток на съзнанието“. Това, което придава особената специфика на учението на Фройд за разлика от прагматичната психология и трансценденталната феноменология е последователният и в известна степен механистичен редукционизъм в тълкуването на явленията от психичния живот. Всеки психичен феномен има своята строго определена причина и в крайна сметка може да бъде сведен до нея за целите на обяснението. Към характеристиките на този редукционизъм трябва да се прибави и определението „енергетически“. Психоанализата модифицира закона за запазване на енергията и ги прилага по отношение на душевния механизъм. В основата на всяко психично действие или събитие лежи определен феномен с определен енергетичен заряд, който в повечето случаи има своя последен източник в либидото. Разбира се, трудно можем да се съгласим с редукционисткия експанзионизъм на психоаналитичния метод, тъй като би било прекалено просто да искаме всяко действие на човешката душа да се свежда до изтласкани, изместени или пряко действуващи сексуални мотиви. Това е и причината, която още в началото на века принуждава много от сподвижниците на Фройд, като Адлер и Юнг например, да поемат по свои собствени пътища в развитието на психоаналитичната теория. Но нейният крайъгълен камък — учението за тристепенната структура на психичния живот, остава непоклатим.

Фройд обособява три отделни равнища на душевния живот: съзнание, предсъзнание и несъзнавано (подсъзнание). Всички психични процеси са свързани помежду си в една координатна система — както по хоризонтала, така и по вертикала, т.е. както на едно и също равнище на осъзнаване/несъзнаване, така и на различните нива на душевните структури. Ако дадена мисъл или чувство ни изглежда несвързана с предшествуващите мисли или чувства, които могат да станат обект за рефлексия, то нейният произход трябва да се търси в сферата на несъзнаваното.

„Дадени смущения в нашите психични функции или нерегулярности в действията, които ни изглеждат немотивирани — пише Фройд, — се оказват напълно мотивирани, ако ги подложим на психоаналитично изследване.“ Несъзнаваното и предсъзнаваното са отделени от съзнанието посредством особен механизъм — цензура. Тя изпълнява две функции: 1) изтласква в областта на несъзнаваното всички неприемливи и осъждани от личността собствени мисли, чувства и преживявания; 2) оказва съпротива на активното несъзнавано, което се стреми да проникне в съзнанието.  ...

https://chitanka.info/book/8233-detskata-dusha

Author signature

-V-