Ниджо "Нечакана повест"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/24/9353.250.jpg

Първи свитък
(1271–1274)

В ранната утрин на новата година, когато нежната пролетна омара бе обгърнала небето като воал, придворните дами излязоха навън, за да посрещнат утрото. В приказната си премяна те изглеждаха една от друга по-красиви. И аз бях с тях. Спомням си, че одеждите ми напомняха напъпило сливово дърво — върху аленочервена роба бях облякла жълто-зеленикава дреха, а отгоре — червено наметало; на двете ми леки кимона с релефно изтъкани сливови дървета и лози бе избродиран сливов цвят на фона на бамбукова ограда. В този ден за поднасянето на новогодишното саке в двореца пристигна баща ми — старши придворният съветник Масатада. Празникът на лечебствата започнахме навън, а после всички се преместихме в двореца, където Негово Величество ексимператорът Гофукакуса отново пожела да поднесат саке. Преди това баща ми — виночерпецът на пиршеството — бе предложил на всички по девет чашки — по три от три подноса, ето защо сега той отново се намеси и каза: „Нека спазим ритуала на деветте чашки и по време на пиршеството вътре в двореца“, но Негово Величество възрази: „Не, предлагам сега да пием по двадесет и седем чашки — девет пъти по три.“ Когато всички бяха вече доста пияни, Негово Величество подаде една чашка на баща ми и каза: „Нека от тази пролет «дивият жерав от твоите поля» да прелети при мен!“ Баща ми прие новината с благодарност и смирение, пи отново по установения ритуал, сетне си тръгна.

За какво ли си бяха говорили? Какво имаха пред вид? Бях ги видяла да си шепнат тайно, ала нищо не разбрах.

Когато след молитвата се прибрах в стаята си, намерих писмо, в което пишеше: „До вчера се боях да не оставя следи върху белия сняг, ала сега — дошла е вече пролет, и няма край…“ Заедно с писмото получих и осемкатова дреха, чиито цветове се преливаха от алено до бяло, лилаво лятно кимоно, жълто-зеленикаво наметало, елек, панталони и трикатово и двукатово кимоно с къси ръкави. Тези подаръци бяха тъй неочаквани, че силно се смутих и не знаех какво да правя. Реших да не се докосвам до тях. В този миг съзрях лист фина хартия, прикрепен към ръкава на една от одеждите. На него бе написано следното стихотворение:

    Едва ли някога
    ръкавите ни ще се съберат
    като криле на птица.
    Дарявам ти пера на жерав.
    За мене все да ти мълвят.

https://chitanka.info/book/9353-nechakana-povest

Author signature

-V-