Матей Граматик "Мъчение на Никола Нови Софийски"

(Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Мъчение на Никола Нови Софийски.

Днес, прочее, виждаме величината на богатството на божествената благодат да се разпространява обилно навсякъде и по внушение на пресветия дух всичко, що е под слънцето, да се просвещава чрез благоразумие, както някъде написа великият между пророците Йоил дивни: „Говори Господ, рече: «Ще излея от моя дух върху всяка плът и ще пророчествуват вашите синове и дъщерите ваши.»“ Затова прочее словата пророчески и на светите апостоли, както подобава, са боговдъхновени и чрез тях се просвещава всеки, който с вяра в духа живее. И оттук, сякаш от някакви многоклонести и доброплодни дървета, приемаме безсмъртна храна и сладкоуханна хладина ние – пътници в този видим и суетен живот, а най-вече тези [от нас], които заменяме чрез тяхната сянка с прохлада греховете от далечния – уви, измамен! – път и от душетленния зной.

И [словата] създават немалка утеха за душата, щом някой любоизкусен човек се взира усърдно; а също и нас, по-бодрите, издигат към предстоящите трудности на пътя; облекчават по някакъв начин или – по-точно казано – окриляват и ни карат да летим от земното в преви-сините; и съдействуват мислено с мислените и невеществено с невеществените умове; и се сподобяват да достигнат даже до самата онази неизразима слава на престола божи, макар че е дръзко да се каже! – тъй като „Бог никой никога не видя“, рече Богослов. Но божественото слово отговаря за тези, които живеят по Бога: „С отца и с духа ще дойдем и ще направим дом при него.“ И още каза: „Вярващият в мене, той пребивава в мене и аз в него.“

Оттук светците, познали този път, вървяха усърдно и постигнаха онези неизречени неща, които окото не видя, ни ухото чу, нито в сърцето човешко не бяха положени нещата, що Бог приготви за обичащите го пътя, за който и пророкът, молейки се, говореше: „Пътищата твои, Господи, покажи ми и на твоите пътеки научи ме, пътя, по който преминават ангелите, пътя от земята на небето и – да кажа кратко – пътя, чието начало е страхът божи и чиято глава е Христос, както сам той в светото си евангелие рече: «Аз съм истинският [път], вървящият след мене не ще върви в тъмнина.»“

О, блажен зов! О, сладък глас! Него последваха тези, що бяха някога блудници и станаха целомъдрени, и тези, що бяха някога разбойници, а сега – райски жители, що бяха някога гонители, а сега – проповедници. И някогашните грешници забравиха преткновения път и станаха праведници. И защо да говоря много? Богатите прочее възжадуваха нищета в Христа и бедните се обогатиха с упование, и немощните станаха силни, и грубите се преумъдриха. „О, дълбина от богатство на премъдрост и разум божи! – ще кажем заедно с блажения Павел. – Понеже съдбините му са непостижими и пътищата му са неизследими!“

Но кой не ще се удиви или не ще се ужаси от преславните Дела на нашия Бог, който пожела да ни покаже толкова благодеяния и духовни дарове? А най-преславно е, че безкнижните на свой ред показа като витии и направи рибарите мъдреци и чрез тях вселената улови!

Видяхте ли, възлюбени, силата на божествените слова? Усвоихте ли от тях тайната на неизразимата божествена премъдрост? По-добре е нея да купувате, нежели злато и сребро, и драгоценни камъни. Защото всичко, на което се отдава почест, е недостойно за нея – така рече Соломон. А за мене о свещено събрание, следва да се удивлявам, че от века, та чак до днес премилостивият владика никак не ни оставя без благата си промисъл и посочва труженици за пречистите си божествени заповеди, и чрез тях превръща словата си в дело.

Принеси, прочее, та да изтъкнем не когото и да е другиго, но блажения Никола, най-добър като никой друг пазител на Христовите заповеди; той не е измежду древните, ни измежду проявилите се в гонение светли и добропобедни мъченици и изповедници, които достойно пострадаха заради Христос, но – от днешните времена и години и преди немного дни чрез страдание премина попрището на преждеречения онзи блажен път; смятах, че вие сте очевидци на немалките му храброст и търпение…

Елате, прочее, да призовем общо благодатта, която го прослави, и като имаме словото за застъпник, да се възвисим към подобаващо начало на делото, проникващи сякаш във всяко любочестие на добродетелта на мъжа. Защото мисля, че е добре почестта да се разпространи, доколкото е възможно, и отвсякъде да се състави тази свещена и чудна повест.

Но моля за кратко да ми дарувате [едно] от добропослушните ваши сетива – слуха, и още – да не изпитвате срам заради неумението на изречените неща, нито да [ме] укорявате, понеже и аз в подобно начинание съм от всички по-негоден. Заради това и отлагах словото и досега задържах порива на душата чрез юздата на страха, понеже познавах своята грубост в думите и немощта и низплъзновението на ума. Но някои свещени мъже, натоварени [да водят] словесните овце на Христовото пасбище – те именно, движени от ръката на Светия дух, пожелаха да изложим всичко за мъченика и, написано, да го предадем на светата църква. И така, укрепени с техните молитви, залавяме се за полезната повест. Тъй като и от апостолското учение бяхме предопределени да се покоряваме на наставниците, та заради тях, забравил своята немощ, аз презрях трудността на словото, а най-вече – бях обхванат и от немалък страх да мълча за божественото и се изплаших от страшната опасност за оня роб, който, приел от владиката талант, безполезно го зарови в земята. Защото опасно и пагубно е да се скрива божественото и да се предава на дълбините на забравата; и не малка опасност носи за душата да се премълчават делата божи и да не се разгласяват! Понеже чухме как ангелът рече някога на онзи дивния Товит, когато той отърси слепотата от очите си, заповядвайки му да пази царската тайна, а божиите дела да разгласява преславно. Така и за нас е необходимо да разкажем донякъде за многостралния.

И щом съставяме началото на повестта за него, нека да бъде призована самата сила на Светия Дух, укрепила мъченика. И освен това горещо моля всички вас да се помолите, та да обогати с благодатта си нашия ум и мисъл, за да говорим и да чуваме; и по великата си милост да обучи в ум невежествената грубост, да не би от незнание желанието да съгреши, като докосне свещеното с разперени ръце и като разказва и вниква свръх отреденото…

Затова ще бъде достойно преди всички други неща да спомена раждането и отглеждането на блажения, понеже и те не са безучастни за ползата и сладостта; а след това – за живота и за добродетелта на душата му и другите неща за мъчението му; прекрасните битки, в които и получи блажената за Христа кончина.

https://chitanka.info/book/3275-mycheni … i-sofijski

Author signature

-V-