Омир "Одисея"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/17/6123.250.jpg

Първа песен
Съвещание на боговете. Атина поощрява Телемах

    Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

    странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

    и опозна градовете, ума на безбройните хора,

    толкова мъки в душата си той по морето понесе,

    своя живот да запази, другарите вкъщи да върне.

    Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

    Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —

    ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

    те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

    Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса!

    Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

    бяха си по домовете, далече от бран и талази.

    Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

    светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

    там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.

    Но кръговратът годишен доведе година, в която

    бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

    (но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

    страшните свади!). За него изпитаха жал боговете —

    всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът

    с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

    Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци далечни

    (те на самия предел на света са, на две разделени —

    слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).

    Там получаваше той в хекатомби овни и волове

    и се любуваше седнал на пира. По същото време

    всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

    Първи започна бащата на хората и боговете,

    след като в себе си той си припомни за славен Егиста

    (него съсече Орест, знаменитият син на Атрида).

    В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

    „Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

    Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

    мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

    Мимо съдбата Егист на Атрида законна съпруга

    грабна, а него погуби, щом родния праг той прекрачи.

    Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

    (беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргус),

    да не убива мъжа, да не му похищава жената,

    че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато

    вече съзрял закопнее за своята мила родина.

    Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

    този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.“

https://chitanka.info/book/6123-odiseja

Author signature

-V-