Цветан Стоянов, Здравко Петров "Мъдростта на древните митове"

Настоящата книга съдържа преразкази и очерци по световноизвестни митологически мотиви от различни стари народи: за Гилгамеш (шумерски), за Озирис и Изида (древноегипетски), за Афродита, Аполон, Дионис, Орфей, Аргонавтите (древногръцки), за Валхала и Залеза на боговете (старогермански), за крал Артур и рицарите на Кръглата маса (келтски).

Едва ли е нужно тук да се обяснява значението на митологията за световната култура. Повечето древни митове и до днес са запазили силата на своето поетично внушение — плод на дълго трупана народна мъдрост, фантазия, чувство за красота и изящество, за трагично и комично, те обгръщат вечните проблеми на живота и човека. Поезията, белетристиката, драматургията, музиката, хореографията, живописта, скулптурата, философията на почти всички съвременни нации — съкровищницата на хилядолетното им творчество — е пълна с митологически сюжети, образи, символи, паралели, алюзии. Без елементарни познания по митология са по-трудно достъпни не само произведенията на античната култура, а и Данте, Сервантес, Шекспир, Микеланджело, Рубенс, Хегел, Вагнер.

У нас доста време митологията бе някак занемарявана, „демодирана“ — сякаш се смяташе за вехтория от миналото, с която няма защо да се занимаваме. Младите поколения знаят много по-малко, да кажем, за Сатурн и Юпитер, за Ахил и Еней, за Тристан и Изолда, отколкото по-възрастните. Почти няма и откъде да научат. Разбира се, съвременният свят с неговите бурни актуални проблеми, с могъщото господство на научното и техническото мислене закономерно променя и интересите на хората, образователната система, образния и емоционалния стил.

И все пак пълното пренебрегване на митологията оставя в културата на младите читатели ненужна, дори вредна празнина — всяко културно съзнание е не само актуално, а и приемствено; обгърнало настоящия миг, то същевременно съхранява и мъдростта, и красотата на вековете. Наистина у нас напоследък се появиха две-три преводни книги предимно по антична — гръцка и римска — митология, но те са все още недостатъчни. Впрочем твърде симптоматичен е и живият интерес, с който нашата читателска публика посрещна тези издания.

Сборникът, който се предлага тук, е малък и непълен и няма претенцията цялостно да запълни дълго съществуващата липса на подобни книги. Най-напред подборът на мотивите е твърде ограничен и до известна степен субективен. Авторите са изхождали и от своето лично предпочитание към едни или други сюжети, които са били по-близки до въображението и вкуса им.

Наистина дадените митове са измежду най-крупните, но наред с тях има и други, не по-малко крупни, които са останали извън книгата. Макар древногръцките мотиви да са най-много, тук не се включват например подвизите на Прометей, на Херкулес, на Тезей, троянския цикъл и т.н. (едно съображение за това впрочем са били и споменатите вече издадени преводни книги по антична митология, която у нас е сравнително най-добре позната). Не са засегнати и такива богати митологии като древноиранската, староеврейската, индийската, китайската, океанската, негърската, митологията на древните американски цивилизации. Може би отделен сборник от подобен род заслужава нашата славянска митология.

Книгата няма претенцията и за строг научен подход към митологическите мотиви. Нейната цел е популярно-познавателна. В нея не са изследвани различни варианти и „пластове“ на митовете, техните хронологически, социално-исторически и сюжетни отношения, неяснотите, спорните коментари. Измежду многото варианти на даден мит авторите са избирали този, който са смятали за най-известен или най-ярък; някъде дори са комбинирали два или повече варианта, комбинирали са и отделни мотиви от една национална митология, несвързани в оригиналните източници. Но естествено, при самите мотиви авторовата „свобода“ се е ограничавала в подбора и съчетанията, но не и в „украсявания“, „художествени допълнения“ и т.н., което при подобен случай би било недопустимо.

Малко по-голяма свобода е допусната във философските тълкования на митовете (където има такива), но и тук се е търсело най-разпространеното, господствуващото тълкование без излишен „субективизъм“. Колкото до езика и формата на преразказите, те са нагодени с оглед да бъдат по-достъпни и четивни. По възможност се е спазвал стилът, тонът, настроението на източниците. Разбира се, привидно простата задача — да се преразказват митове, преживели хилядолетия — крие големи литературни трудности, а и фактът, че очерците са писани поотделно от двама души, вероятно е довел до известно разностилие.

Съзнавайки несъвършенствата и ограничеността на предлагания сборник, авторите все пак се надяват, че той има оправдание като една първа крачка към наши популярни издания на митологически мотиви.

https://chitanka.info/book/3538-mydrost … ite-mitove

Author signature

-V-