Махабхарата • Рамаяна

(Индийски национални епопеи)

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/00/1.250.jpg

ВЕЛИКИТЕ ПОЕМИ НА ИНДИЯ

Разбира се, тези няколко капки от океана не могат да потеглят след себе си самия океан, но могат да покажат какъв е той на цвят и вкус. Двата велики епоса на Индия — „Махабхарата“ и „Рамаяна“ — превъзхождат по размер осемнайсет пъти „Илиадата“ и „Одисеята“, взети заедно. Надвишават по обем епосите на всички европейски народи. Но те не са нито началото, нито краят на индийската литература, която съществува близо четири хилядолетия. Къде е мястото на тия два върха в цялата планинска верига?

Научните изследвания отнасят началото на мезолитната и неолитната култура в Индия към четвъртото хилядолетие преди нашата ера. Последните разкопки край Моханджодаро в долината на Инд и в Харапа (Пенджаб) откриха безспорни паметници на медно-бронзова цивилизация от средата на третото хилядолетие пр. н. — съперник на цивилизацията в Месопотамия и Египет. Планирани градове, водопровод, канализация, произведения на изкуствата и писменост, която за жалост още не е разчетена (от 1920 г. насам).

Тази цивилизация, наричана от индийските учени харапа-култура, започва да запада към средата на второто хилядолетие и няколко столетия по-късно била напълно заличена от нашествениците индоарийци, които нахлули откъм иранското плато. Голям брой скелети в Моханджодаро свидетелствуват за едно колосално клане. Бойният успех на арийците е отразен в някои от химните на ведите — техните свещени книги.

Индоарийците са почитали богове, олицетворяващи различни природни стихии. Върховен бог е бил гръмовержецът Индра — една аналогия на древногръцкия Зевс. Агни е бил бог на огъня, приемател на жертвоприношенията. Варуна — крепител на космическото равновесие, бог на водите, владетел на океана. Марута — бог на вятъра. Майка на боговете е Адити — олицетворение на безкрайната вселена.

Главен обект на преклонение и възхвала е бил Индра, който освен с гръмове е дарявал древните индийци с роса и дъжд. Цял раздел от ведите е изпълнен с химни в чест на Индра.

Думата „веда“ ще рече знание. Свещената книга на индоарийците се е състояла от четири части: ригведа (знание на химните), яджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание за мелодиите) и атхарваведа — сборник от заклинания и магически формули. Най-важна от тях е ригведата. Съдържа хиляда и двайсет и осем стихотворни текста. Техният език е удивителен по своята яснота, сочна образност и богатство на интонацията (химните са били изпълнявани устно). Наред с молитвените песнопения, пред нас се разкрива битието на едно патриархално общество, занимаващо се със земеделие и скотовъдство, отнасящо се към живота действено и обективно. Земната история и небесната история не са отделени. Боговете влизат помежду си в същите отношения, в каквито и хората. Това, което певецът говори за Индра, може спокойно да се отнася и за неговия племенен вожд. И не е чудно, че някои химни прерастват в чисти литературни жанрове като епос, лирика и драма.

https://chitanka.info/book/1-mahabharata-ramajana

Author signature

-V-