Когато започнеш да критикуваш себе си, тогава си пораснал

Съзряването не е въпрос на години. Не е важно кога ще вземеш шофьорската си книжка, кога ще ти разрешат да гласуваш, кога ще можеш да изпиеш първата си чаша вино в бар. Всичко това са права, обвързани с числа. Числата сами по себе си не означават нищо, ако не са подплатени със смисъл, опит, израстване.

Много е лесно да критикуваме другите и да мислим, че знаем повече от тях.

Хората са казали, че мъдрият се учи цял живот, а само на глупака всичко му е ясно.

Постоянната критика на околните не е признак на житейска мъдрост и опит, а по-скоро на тесногръдие, злонамереност или духовна бедност. Не съдете прибързано, преди да сте поживели на мястото на другия. Всеки отговаря за своите постъпки според своите разбирания и възможности.

Израстваме тогава, когато обърнем поглед към себе си. Когато спрем да критикуваме другите и започнем да критикуваме себе си. Когато започнем да изискваме повече от нас самите, вярвайки, че можем повече и заслужаваме повече. Истинското съзряване настъпва тогава, когато поемем отговорност за живота си. Постъпките ни, решенията ни, грешките ни са наша отговорност. Важно е да правим това, което е правилно, а не това, което се очаква от нас. Мнението на хората за нас си е тяхна отговорност. Решенията, изборите и последствията от делата ни са наша отговорност.

Цветелина Велчева