Съвсем нормално е да не искаме да сънуваме кошмари, когато си лягаме да спим. Но в реалния живот това може да се окаже решаващо предимство. Наскоро учени от Женева и Уисконсин доказаха в свое изследване ползата от кошмарите.

Продължителността и качеството на съня имат голямо въздействие върху човешкото тяло. Близко до ума е, че недостатъчният или непълноценният сън ни лишава от енергията, която ни е необходима, за да издържим до края на деня (или поне до края на работното време).

Екип учени от Женева и Уисконсин обаче доказа, че видът на съня, който сме сънували, също оказва трайно влияние върху емоционалния ни свят. Хората, измъчвани от кошмари през нощта, не са непременно губещи. По-скоро обратното: преживеният насън страх едва ли не ги калява за реалния живот. И ако в действителността попаднат в опасна ситуация, те се справят по-лесно с нея.

По следите на страха

„Как сънищата ни подготвят да се срещнем със страховете си“: така експертът по съня Лампрос Перогамврос е озаглавил резултатите от две изследвания, проведени от Женевския университет в сътрудничество с Университета на Уисконсин, САЩ.

"Интересувахме се главно от страха и от това кои области на мозъка са засегнати, когато сънуваме лоши сънища“, казва ученият. За целта били привлечени доброволци, на чиито глави закрепили електроди по време на сън, за да измерят мозъчните им вълни и да активират определени участъци на мозъка.

За да се определи видът на съня, подопитните лица били будени често и разпитвани за емоциите им. Но така могли да бъдат установени единствено взаимовръзките между кошмарите и съответните активни мозъчни дялове.

Тренировка на реакциите насън

За да преценят дали и как кошмарите се отразяват върху реалния живот, учените провели друг експеримент, участниците в който трябвало да описват в дневник сънищата си, както и предизвиканите от тях емоции. След това с помощта на ядрено-магнитен резонанс специалистите установили как участниците реагират на негативни ситуации в реалността.

Проучването показало, че активирането и измененията са се състояли предимно в онези дялове на мозъка, които играят съществена роля за обработването на емоциите.

Следователно предимството на кошмарите пред другите сънища е, че чрез тях симулираме стресиращи ситуации и подсъзнателно се подготвяме психически за действителния живот.

Без гаранция

Перогамврос обаче предупреждава да не се надценява този ефект: „Смятаме, че полезното предимство за контролиране на емоциите се губи, ако се прекрачи определен праг на страха в даден сън“. Това означава, че и по отношение на кошмарите е валидна максимата на Парацелз „Дозата прави отровата“.

Цветелина Велчева