Ернст Мулдашев "В обятията на Шамбала"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/1e/7785.250.jpg

Първите пирамиди в града на боговете.

„Дано времето е хубаво, дано…“, повтарях си наум, докато помагах да прикрепим раниците към яковете, взети под наем от местните говедари. Бяха ни препоръчали да тръгнем с леки раници, защото походът ще е на височина 5000–6000 метра, а при такива условия тежките товари щяха да ни забавят. Яковете, както твърдяха тибетците, не само мъкнели големи денкове, но и умело преодолявали каменните плата и дори с лекота се катерели по по-полегатите склонове.

— Край! Разтоварвайте! Не забравяйте как сте връзвали раниците, за да не провисва после товарът — нареди водачът Тату. — Утре тръгваме рано, по изгрев-слънце. Яковете ще товарим по тъмно.

Вдигнах глава и с тревога огледах черните облаци, затулили района на свещената планина. Та нали вчера Кайлас се виждаше съвсем ясно, а днес… Нима времето ще ни погоди номер? Ако не се оправи, нищичко няма да видим! Дори няма и да зърнем Града на боговете, който е някъде тук. И тогава цялата експедиция ще се окаже напразна!

Нима виждам пирамида.

Обзет от подобни мисли, приседнах на тревата и се загледах в планината. В ръцете си държах карта, по която можех точно да определя местоположението й, въпреки че облаците я скриваха. После погледът ми се плъзна на запад и внезапно се натъкна на друга планина с правилна форма. Вгледах се внимателно и сърцето ми се разтуптя.

— Ама това не е планина! Пирамида е! — възкликнах аз и подскочих от изненада.

С нетърпеливо движение измъкнах фотоапарата и като изтеглих обектива максимално, щракнах няколко пъти. После порових в сака, извадих бележника и скицирах пирамидалната конструкция, която рязко се очертаваше на фона на сравнително ниския полегат склон.

„Ама че работа! Ама че работа!“ — повтарях си, като глуповато мърдах с устни. Нали още в Непал на два-три пъти ми беше хрумвало, че легендарният Град на боговете вероятно е съставен от древни пирамиди, разположени около основната пирамида — свещената планина Кайлас. Че ступите в Сваямбанат отразяват и символизират комплекса Кайлас. Тогава бях преброил ступите — бяха 108. Нима и около Кайлас са 108? Нима планината, разпростряла се пред мен, е една от тях?

Прецених на око разстоянието до нея, взех под внимание необходимите координати и отбелязах разположението й върху картата. После бързо се насочих към лагера и отдалеч се развиках:

— Рафаел! Равил! Бързо излизайте от палатките! Дайте цифровата камера и пригответе бележника.

Тримата се върнахме до мястото, където стоях преди малко, и оттам заснехме с цифровата камера пирамидалната планина. Помолих момчетата да изкарат изображението върху екрана на лаптопа и да го увеличат, за да се убедим в пирамидалната й форма.

Рафаел Юсупов се справи доста бързо.

— Прилича на пирамида, нали!? — възторжено мърморех аз. — Но ако е така, то тя е много древна. Вижте, на увеличеното изображение се виждат разрушени места. Жалко, че снежната шапка, която я покрива, пречи да се огледат страничните повърхности! Дали е пирамида? Може би само така ни се струва? Може би си представяме желаното за действително?

Съмненията заседнаха в гърлото ми. Със съжаление си признах своята по детски наивна и безпочвена мечтателност — бях я намразил. „Аз, аз… съм глупав мечтател, докарах тук цяла експедиция — разсъждавах в онзи миг, като стисках в ръка компаса. — Лесно е да се къпеш в розови мечти, докато седиш в уютния кабинет! Реалността е по-сурова — изисква доказателства! А къде са те? Само тази неясна компютърна рисунка? А облаците? Проклетите черни облаци! Закрили са от погледа ни не само свещения Кайлас. Скоро ще забулят и тази сравнително ниско разположена пирамида. А и дали все пак е пирамида?“ ...

https://chitanka.info/book/7785-v-objat … a-shambala

Author signature

-V-