Владимир Мегре "Родовата книга"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/04/1279.250.jpg

Кой възпитава децата ни?

В частната поликлиника беше закачена табела, която уведомяваше пациентите, че ще приема доктор на медицинските науки, специалист по детска психология — бяха посочени името, презимето и фамилията на лекаря. Препоръчаха ми го като един от най-добрите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между децата и родителите. Записах се за прием последен, за да разполагам с време. Ако разговорът се окажеше полезен, щях да предложа на лекаря срещу допълнително заплащане да продължа разговора — беше важен за мен.

В кабинета зад бюрото седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице, който уморено подреждаше изписани листове в една папка. Той ми предложи да седна, постави пред себе си чист лист и произнесе:

— Слушам ви. Какви са проблемите?

За да не разказвам дългата история и за събитията след срещата ми с Анастасия в тайгата, се постарах да формулирам въпроса си колкото е възможно по-кратко:

— Александър Сергеевич, трябва да създам контакт с детето си, със сина си, който скоро ще навърши пет години.

— Смятате, че сте загубили контакта си с вашия син ли? — попита уморено и безучастно психологът.

— Разумен, съзнателен контакт почти не е имало. Така се случи, че след раждането му не съм бил с него. Виждал съм го като пеленаче, а после… Нито веднъж не съм говорил с него, той е започнал да осмисля живота без мен. До този момент сме живели разделено, но сега ми предстои среща и разговор с моя петгодишен син. Може би съществуват някакви начини, методи, които биха ми помогнали да предразположа детето към себе си? Има такива случаи — някой мъж се жени за жена, която вече има дете, и някак си успява да създаде добър контакт с него, става му баща и приятел.

— Разбира се, има начини, но те невинаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между децата и родителите зависят от индивидуалностите, от характерите.

— Разбирам, но все пак бих искал да знам тези конкретни методи.

— Конкретните… Ами добре… Трябва да знаете, че и сами майката и детето вече са семейство. Когато се появите в семейството, се опитайте колкото се може по-малко да нарушавате създадения начин на живот. За известно време ще бъдете чужд човек за сина си. Трябва да се примирите с това. Вие самият отначало трябва да се поогледате и да разрешите и вас да ви опознаят. Постарайте се появяването ви да е свързано с изпълнението на желания и мечти на детето, които до този момент са били неизпълними. Разберете от майката за каква играчка е мечтало, но тя не е могла да му я купи. Не бива вие да купувате тази играчка. Просто някой път започнете разговор за своето детство за своите играчки и кажете, че и вие сте мечтали за тази играчка. Ако детето прояви интерес към разговора и каже, че желае да я има, тогава му предложете да отидете заедно до магазина, за да я купите. Важен е самият разговор, съвместното пътуване. Момченцето трябва да ви довери своята мечта, да ви разреши да участвате в нейното осъществяване.

— Примерът с играчките нещо не ми допада много. Моят син не е виждал досега играчки, които се продават в магазините.

— Странно… Значи не става? Хайде, миличък, давайте съвсем откровено. Ако искате да чуете съвет, който да ви е полезен, разкажете за взаимоотношенията си с жената, която ви е родила син. Коя е тя? Къде работи, къде живее? Какви доходи има семейството? Какво от ваша гледна точка е станало причина за раздялата ви?

Разбрах: за да чуя по-конкретни съвети от психолога, ще трябва да му разкажа за взаимоотношенията си с Анастасия, в които самият аз все още не бях вникнал. По тази причина не знаех как да ги изложа пред психолога. Без да казвам името й, му разказах следното:

— Тя живее в безлюден край в Сибир. Запознах се с нея случайно, когато бях там с търговска цел. В началото на перестройката се заех с бизнес в Сибир — пренасях с кораб по реката различни стоки, а обратно возех риба, кожи, диворастящи плодове.

— Ясно. Значи като Паратов — разхождал се по реката търговецът напук на всички.

— Не съм се разхождал, а работех. Предприемачите винаги си имат достатъчно грижи.

— Да допуснем, че е така, но вие, предприемачите, успявате и добре да се развличате.

— С тази жена не беше развлечение. Аз поисках да имам от нея син. И по-рано съм искал да имам син, но после като че ли забравих за това си желание. Годините минаваха… А ето, като я видях… Такава здрава, млада, красива… Сега повечето жени са някакви хилави, болнави, а тя — здрава, цъфтяща. И си помислих, че детето също ще бъде красиво и здраво. Тя роди син от мен. Отидох при тях, когато синът ми беше съвсем малък, още не можеше да ходи и да говори. Държах го на ръце. След това не съм общувал с него.

— А защо не сте общували с него?

Е, как да обясня на този човек в кратък разговор всичко това, което съм описал в няколко книги? Как да му кажа, че Анастасия отказа да напусне своята полянка в тайгата и да се пресели със сина ни в града, а аз не съм в състояние да живея в тайгата? И това, че именно тя не ми даваше възможност не само да му подарявам традиционните играчки, но и просто да общувам с него. Всяка година отивах в сибирската тайга, стигах до полянката, където живееха Анастасия и моят син, но така и не успях да го видя. Всеки път се случваше той да не е при нея, а при дядо си или при прадядо си, които живееха някъде в съседство, в дебрите на безкрайната сибирска тайга. Анастасия отказваше да ме заведе на гости при тях и дори нещо повече — всеки път упорито настояваше, че трябва преди това да съм се подготвил за разговора със сина си.

https://chitanka.info/book/1279-rodovata-kniga

Author signature

-V-