Владимир Мегре "Пространство на любовта"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/04/1276.250.jpg

Според твърденията на Анастасия в текста на книгата са заложени съчетания от букви и комбинация от думи, които влияят благотворно на хората. Това влияние може да бъде усетено само по време на четенето, когато на слуха не въздействат звуци, от изкуствени уреди и механизми.

Естествените звуци — пеенето на птиците, ромоленето на дъжда, шумоленето на листата на дърветата помагат за положителното въздействие.

Тази книга продължава разказа за необикновена жена, притежаваща дарбата на прародителите си и знания за първоизточниците на истината.

***

Поредният поклонник

Ето я! Пред мен отново е голямата сибирска река Об. Стигнах до това северно селце, където свършва редовната транспортна връзка, и стоя на брега. Оттук за придвижване към мястото, от което мога да стигна пеш през тайгата до полянката на Анастасия, трябва да наема лодка или катер. Около една от множеството закотвени до брега лодки трима мъже подреждаха риболовни принадлежности. Поздравих ги и казах, че съм готов да заплатя добре на този, който ме закара до посоченото от мен място.

— Егорич се занимава с тази работа. Взема по половин милион за услугата[1] — отговори един от мъжете.

Веднага наострих уши — някой целенасочено се занимава с превозването на хора до някакво забравено сред тайгата сибирско селце. От него до полянката на Анастасия са само двадесет и пет километра. На всичко отгоре искат и такава голяма сума. Значи сега има желаещи. Търсенето определя предлагането и цената. Пазарлъците на север са неуместни и аз запитах:

— Как да намеря този Егорич?

— Някъде из селото е. Най-вероятно около магазина. Ей там, до катера лудуват дечурлигата. И внукът на Егорич, Васятка, е с тях. Той ще изтича за дядо си. Него помоли.

Васятка, беше съобразително дете на около дванадесет години. Още не бях го поздравил, когато изстреля като скоропоговорка:

— Трябва да пътувате? При Анастасия? Ей сега! Веднага ще извикам дядо.

И без да чака отговор Васятка, подскачайки, побягна към селото. Ясно, отговор не му трябваше. Изглежда всички непознати, според мнението на Васятка, имат една и съща цел.

Разположих се на брега и зачаках. От нямане какво да правя гледах реката и размишлявах. От единия до другия бряг тук е сигурно около километър. Сред тайгата, чийто край не се вижда дори от самолет, през вековете се носят тежко и спокойно водите на река Об. Какво ли помнят до ден днешен те? Може би как Ермак, покорителят на Сибир, притиснат от враговете си към брега на Об, сам, с меч в ръцете, е отблъсквал атаката, а кръвта му изтичала от смъртоносната рана в реката, която по-късно отнесла някъде и неговото обезсилено тяло… Дали действията му не напомнят на сегашните рекетьори? Само реката би могла да направи сравнение.

По-значими за реката може би са нападенията на войските на Чингиз хан? В древността ордата му се смятала за велика. В Новосибирска област има районен център, наречен Ординское, а в него и село, наречено Чингис. Сирурно помни Об, как са отстъпвали ордите на Чингиз хан с награбеното, как са завързали младата сибирячка, а могъщият везир я молел със страстни думи и влюбени очи да тръгне с него без съпротива, по свое желание. Свела поглед, сибирската девойка мълчала. Всички воини, подчинени на везира, вече били избягали, а той все говорел и говорел, молел за любовта й. После я метнал върху коня заедно с кесията със злато, скочил на седлото и се устремил към брега на Об, спасявайки се от потерята. Преследвачите го настигали. Везирът им хвърлял злато, а когато кесията се изпразнила, започнал да къса от дрехите си и скъпите украшения, награди за покоряването на държави, и ги хвърлял на тревата, под краката на врага, но девойката не пускал. Целият в пяна, конят го донесъл до брега на Об. Везирът нежно свалил от коня здраво вързаната сибирячка и я пренесъл в лодката. После и той скочил в нея. Но докато избутвал с прът лодката от брега, го пронизала стрела от пристигналата потеря.

Течението отнасяло лодката. Везирът лежал на кърмата, пронизан от стрелата, и дори не гледал как три гребни лодки с воините се приближавали бързо. Той гледал нежно девойката, седяща спокойно и мълчаливо, и мълчал. Нямал сили да говори. Сибирячката също го гледала. Погледнала и преследвачите, леко се усмихнала — на тях или на нещо друго, разкъсала връвта от ръцете си и я хвърлила във водата. Взела веслата младата сибирячка… Така и не успели преследвачите да настигнат лодката с девойката и ранения везир.

https://chitanka.info/book/1276-prostra … a-ljubovta

Author signature

-V-