Владимир Мегре "Обредите на Любовта"

Любовта като космическа същност

Човекът изникна на пътя някак внезапно. Той стоеше почти по средата на платното, гърбом към приближаващия се към него джип. Веднага натиснах спирачките, за да заобиколя предпазливо странния сивокос човек.

Когато до него останаха само десетина метра, старецът спокойно се обърна с лице към мен и аз неволно натиснах педала на спирачката.

Пред мен на пътя стоеше дядото на Анастасия. Познах го веднага. Сивите коси и брадата някак не се съчетаваха с необикновено искрящите млади очи, това несъответствие веднага отличаваше стареца сред повечето възрастни хора. И дългият сив шлифер от странен плат с неопределен фасон също ми беше добре познат. Въпреки това, не вярвах на очите си. Как е попаднал този старец от сибирската тайга тук, в центъра на Русия, на пътя, водещ от град Владимир в град Суздал. Как? Как е могъл с лекота да се справи този сибирски отшелник с перипетиите на нашите транспортни условности? Та той няма абсолютно никакви документи!

Пари, разбира се, той е могъл да намери, продавайки сушени гъби, кедрови ядки, както правеше внучката му Анастасия. Но без документи…

Разбира се, повечето клошари у нас нямат документи и полицията нищо не може да направи по този въпрос. Но дядото на Анастасия не прилича особено на клошар.

Облечен е в старички, износени дрехи, но те са винаги чисти и видът му е доста приличен, лицето — одухотворено, на бузите — лека червенина.

Седях, замрял на волана на джипа. Той сам се приближи до колата и аз му отворих вратата.

— Привет, Владимире, в Суздал ли отиваш? Ще ме хвърлиш ли? — попита старецът, като че ли нищо не се беше случило.

— Разбира се, че ще Ви закарам, качвайте се. Как попаднахте тук? Как се добрахте от тайгата?

— Няма значение как съм се добрал, по-важното е — защо?

— Е, защо?

— За да си направя екскурзия заедно с теб в истинската история на Русия, пък и да разсея обидата ти. Така ме накара внучката ми Анастасия. Тя каза: „Ти, деденце, си виновен за неговата обида“. Затова дойдох — да си направим екскурзия. Нали затова отиваш в Суздал?

— Да, искам да посетя музея. Колкото до обидата, наистина бях обиден, но ми мина.

Известно време пътувахме мълчаливо. Аз си спомних колко студено се разделихме с дядото на Анастасия в тайгата. Дори не се сбогувахме. Ето какво се случи.

Дядото на Анастасия ме посъветва да учредя партия и предложи да я нарека Родна партия.

Имах доста предложения от различни хора за създаване на партия, основана върху идеите на Анастасия.

https://chitanka.info/book/8515-obredite-na-ljubovta

Author signature

-V-