Владимир Мегре "Новата цивилизация"

https://assets.chitanka.info/thumb/?book-cover/21/8457.250.jpg

Предутринни чувства

Анастасия още спеше. А над безкрайната сибирска тайга предутринното небе светлееше. Този път аз се събудих пръв, но продължавах тихо да лежа до Анастасия върху спалния си чувал, любувайки се на умиротвореното й, красиво лице, и на плавните очертания на фигурата й. Те ставаха все по-различими в меката небесна светлина на настъпващото утро. Добре че този път тя бе решила да нощуваме под открито небе — сигурно знаеше, че идващата нощ ще бъде тиха и затова бе застлала да спим не в уютната й землянка, а край входа й. На мен ми сложи донесения още в предишното ми прекарване в тайгата спален чувал, а до него си направи красиво легло от суха трева и цветя.

Как чудесно изглеждаше тя сега на тази постеля в тайгата, облечена с тънката ленена рокля до коленете, която й бях донесъл като подарък от читателите! Може би сега я облича само заради мене, иначе спи без дрехи.

Колкото по-студено е в гората, толкова повече суха трева трябва да се застеле — нали в копа сено и през зимата е топло. Даже обикновен човек, незакален до такава степен като Анастасия, може да спи в сеното без топли дрехи. Аз съм го опитвал. Но този път си лежах върху спалния чувал. Лежах си, гледах спящата Анастасия и си представях как тази картина би изглежда в художествен филм:

… Дива поляна в дебрите на безкрайната сибирска тайга. Предутринната тишина нарядко се нарушава от едва чутото шумолене на клончетата по върховете на величествените кедри… И една красива жена безгрижно спи на ложе от треви и цветя. Дишането й е равномерно и почти не се чува. Вижда се само как едва-едва трепка една тънка тревица на горната й устна, когато тя вдишва и издишва целебния въздух на сибирската тайга…

Никога досега не ми се бе случвало сутрин да видя Анастасия в тайгата спяща — тя винаги се събуждаше първа. А сега…

Не можех да й се нагледам! Като се надигнах внимателно и се подпрях на лакът, продължих да съзерцавам лицето й и унесено почнах да си говоря наум:

„Ти си тъй прелестна, Анастасия! Ето, вече десет години ще станат, откакто се познаваме, а ти си почти същата. Даже бръчките не докоснаха лицето ти. Само дето в златните ти коси се е появило едно бяло кичурче. Явно, това не е случайно.

Съдейки по мащабната кампания, повдигната срещу теб и твоите идеи, по изказванията в пресата и сред чиновническите структури, нещо се мъти в лагера на «тъмничките». Мен се мъчат да ме тормозят, а с какво огромно удоволствие биха се докопали до тебе! Слава Богу, ръцете им са още къси за такова нещо…

https://chitanka.info/book/8457-novata-tsivilizatsija

Author signature

-V-