Ричард Бах "Небето винаги е там"

Казват, че разполагаме с десет секунди.

след като се събудим, за да си спомним какво сме сънували през нощта. Запис в тъмното, докато стоиш със затворени очи, улавя отломки и късчета, узнава какво е преживял спящият и какво казва сънуващият „аз“ на будния „аз“.

Известно време опитвах това — веднага щом се събудех, разказвах сънищата си на един малък, захранван с батерия касетофон, поставен до възглавницата ми. Не се получи. Няколко секунди помнех случилото се през нощта, но никога не можах да разбера какво ми казваха звуците от записа. Чувах само един странен, дрезгав, мъртвешки глас — глух и старчески като отваряща се врата на гробница — сякаш сънят беше самата смърт.

Хартията и моливът вършеха по-добра работа и когато се научих да не пиша чертичките една върху друга, започнах да разбирай пътешествията на онази част от моето същество, която никога не заспиваше. Много планини, страната на бляновете, много летене, много ята, много океани, връхлитащи скалите, много странни, незначителни факти и понякога необикновени моменти от живот, който е отминал или от такъв, който предстои.

Не след дълго забелязах, че моите дни сами по себе си бяха сънища, които също бяха погребани дълбоко в паметта ми. Установих, че не мога да си спомня какво се беше случило през изминалата сряда или дори през изминалата събота. И тогава започнах да си водя дневник — и на дните, и на нощите. Дълго време живеех със страха, че съм забравил по-голямата част от живота си.

Когато обаче напълних няколко картонени кутии със записки и събрах най-доброто — любимите ми разкази от последните 15 години в тази книга, открих, че не съм забравил толкова много неща, все пак. Каквито и мрачни или светли времена да бях преживял, независимо от чудните фантазии, които ме връхлитаха, докато летях, вместо страници в дневника бях написал общо около 700 разказа и статии. Когато купих първата си пишеща машина, дадох обещание никога да не пиша за неща, които не ме вълнуват и нямат стойност в живота ми. Бях се доближил приятно близо до спазването на това обещание.

Има периоди от живота ми, които не са добре пресъздадени в тази книга — трябваше да хвърлям химикалката из стаята, за да устоя на изкушението да пренапиша отново „Има нещо в чайките“ и „Никога не съм чувал вятъра“ — първите мои разкази, публикувани в списание. Ранните ми текстове са тук, защото онова, което е било важно за един начинаещ писател, може да бъде забелязано въпреки тромавото му писане. В идеите, до които е достигнал, се крие някакво знание, а вероятно и една усмивка за бедното момче.

https://chitanka.info/text/724-nebeto-vinagi-e-tam

Author signature

-V-