Спонтанно "излизане" на сънуваното тяло

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Това явление е широко известно и многократно е описвано от много практикуващи. Затова ще бъда кратък.

Преди всичко, в началото сънуваното тяло много често "се отделя" спонтанно. Принуден съм да слагам в кавички думи като "отделяне", "излизане" и др., тъй като никъде нищо не "излиза" и не се "отделя", за което вече сме говорили. Това, което ние възприемаме като "излизане" на сънуваното тяло е тоналната интерпретация на внезапната активност на осъзнаването извън обичайната схема на физическото тяло.

За практикуващия нагуалист това събитие е резултат от включването на вниманието на сънуването (за постигането на което подробно писах в първата част на тази книга) и по-нататъшното движение на събирателната точка, което води до осезаемо преместване на позицията на възприемателя ("идеалният център") във възприеманото поле.

Разсъгласуването на новата позиция на възприемателя и положението на тялото в първото внимание автоматично предизвиква феномена на така нареченото "излизане" на сънуваното тяло. При това задействаната енергия може да е минимална и само да имитиранякои структурни фрагменти на "второто тяло". Всичко останало се създава от халюциниращия тонал на сънувача.

Като правило при сънувачите, които не работят върху усилването на сънуваното тяло, възниква нещо, което може да бъде наречено "фантомно поле''. То е обединено в мнима "цялостност" за сметка на един илюзорен шаблон, възникнал в резултат на обичайната перцептивна схема, действаща в първото внимание. Това обстоятелство не бива да ни огорчава.

"Фантомното поле" е нещо много полезно, защото точно то става перцептивния "скелет" на всички следващи усилия на произволното внимание, структуриращо реалните психоенергийни полета.

В началото сънувачът разполага реално само с малки фрагменти. Обикновено те са свързани е ръцете, очите и главата на сънуваното тяло. Това са части ("отломки") от оня древен "перцептивен триъгълник", за който ще ви разкажа в следващата глава. Вие можете да "видите" собствените си крака или корем, но в началните стадии на усвояването на сънуването това най-често са продукти на халюциниращия тонал.

Има няколко варианта на спонтанно "излизане" на сънуваното тяло, които се срещат при "горния" тип преместване на събирателната точка. (Прякото преместване, както вече казах, обикновено води до цялостна проекция - мигновено осъзнаване на сънуваното тяло извън физическото. Понякога в границите на собствената ни спалня, понякога - в някоя относително отдалечена позиция.) Аз просто ще ги изброя, тъй като според мен в повечето случаи те нямат нужда от коментар.

Класически вариант на "излизане" на сънуваното тяло при горно преместване на събирателната точка - през темето (горната част на главата).

Много често спонтанното "излизане" става чрез преобръщане на сънуваното тяло "вътре" във физическото тяло. След него могат да последват "излитане и реене" или "падане на пода" Самото "преобръщане" може да стане както "около собствената ос" (подобно на греда, която се преобръща в речния поток - точно такова сравнение е използвал например Р. Монро), или "хоризонтално" (този вариант аз наричам "пропелер", тъй като в момента на разсъгласуване със схемата на физическото тяло сънувачът може да получи усещане, че прилича на пропелер с две перки, който започва да се върти, и това понякога изглежда доста забавно).

По-рядко се случва така нареченото "изтегляне през ръцете". В този случай сънувачът отначало усеща само "ръцете" на сънуваното тяло, протяга ги и сякаш опирайки се на усещането за "освободените от тленната плът" китки и лакти "изпълзява" от физическото тяло като пеперуда от пашкул.

Понякога (особено при неочаквана реакция на силен дразнител) сънувачът извършва своеобразен "скок" и веднага се намира в сънуваното тяло. При това може да се почувства зашеметен и дезориентиран.

Доста сложен и не толкова спонтанен начин е "излизането" на сънуваното тяло през нещо, което напомня "позата на ембриона". Той започва също като "изтеглянето през ръцете", но след това като правило започват "да се повдигат" и краката на сънуваното тяло и да се подгъват в коленете. Сънувачът сякаш се свива на кълбо, като при това осъзнава, че неговата "физическа част" остава неподвижна и дори се отпуска. Следва "премятане през глава" и той вече виси във въздуха или лети в неведомите простори.

Възможно е това да е най-ефективното спонтанно "излизане". Самата процедура неволно въвлича в оформянето на сънуваното тяло най-голям обем от енергийни полета. Защо този начин се среща само от време на време трябва да се пише отделно, тъй като неговият феномен е свързан с някои импринтни схеми, като правило формирани по време на раждането или в ранна детска възраст.

И накрая идва последното и според мен най-неприятно "излизане" на сънуваното тяло - чрез "пропадане през гърба". В моя опит то е еднозначно свързано с преместването на събирателната точка надолу и съответно с възприемането на мрачни или страшни перцептивни светове.

Искам да спомена и едно любопитно възприятие, което понякога възниква при практикуващия, осъществил "излизането" на сънуваното тяло - това е един светещ (сребрист) шнур или нишка, която свързва физическото тяло с неговия призрачен "двойник". Експериментите ме убедиха, че този "шнур" (или "нишка") са само автоматична проекция на идеята, родена от халюциниращия тонал. Имам достатъчно основания да направя такъв извод. Първо, възприятието на съединяващия двете тела "шнур" е доста нестабилно.

То не зависи от качеството на вниманието на сънуването и от яркостта на възприемане на останалото перцептивно поле. Второ, както вече много пъти беше отбелязано, "нишката" се появява тогава, когато си спомниш за нея или когато възникне опасение, свързано с "пълното отделяне" на сънуваното тяло от физическото. Казано по друг начин, отначало изниква мисълта за "нишката" (връзката) и едва след това - възприятието. Подобна последователност е типична за халюцинирането.

Освен това самата идея за някаква "нишка", свързваща възприятието с физическото ни тяло, явно визуализира съхраняваната "в тила" метафора, която има съвсем ясно "енергетично" значение: двете позиции на възприятието, разбирани от нас като "две тела", всъщност са две неразривни части на едно цяло, и затова трябва по някакъв начин да бъдат прикрепени едно към друго. "Нишката" е един наивен, но много убедителен образ на безсъзнателното.

Интересно е, че аз никога не бях възприемал нищо такова, докато не се заех със специално експериментиране, за да проверя до каква степен е реален този феномен, описван от много окултисти. Мисля, че той е свързан с това, че "описанието" на Кастанеда е по-абстрактно и не внушава на практикуващия толкова праволинейни илюстрации на идеите за психоенер-гетичното единство.

Author signature

-V-