Формиране на сънуваното тяло

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

За да се разбере смисълът на термина сънувано тяло, следва да се помисли какво е "тялото". Тъй като нас ни интересува преди всичко енергийния аспект на проблема, можем да кажем, че тялото е система от канали за енергообмен и поле, способно да съхранява енергията. Фигуративно казано, това е "съд", необходим за работата на осъзнаването.

В какво се състои смисълът на формирането на сънуваното тяло? В това да получим възможност, намирайки се в позиция на сънуване, да поглъщаме енергия, да я излъчваме и най-после - да я натрупваме.

Спонтанното излизане на сънуваното тяло е естествено моделиране на скелета, обединяващ новото поле на възприятие и самия възприемател. Нашето внимание е научено да се разпределя така, че винаги да има един център, източник на внимание, и поле, което го заобикаля.

Колкото по-добре работи възприемащото внимание, толкова по-явно то мълком строи тялото. Възприеманото и възприемателят са неразривни в тонала. Ако нямаше такъв закон, самото зараждане на сънуваното тяло би било невъзможно.

Ако причината за спонтанното излизане е мощното изхвърляне на енергия (а такова може да се случи вследствие на травма, по време на клинична смърт, в състояние на специфични интоксикации - с особено силни халюциногени), силата на възприятие "извън тялото" е толкова голяма, че може да конструира подробно копие на физическото тяло на субекта. Но не за дълго.

Защо? По много проста причина - в това състояние енергията само се излъчва и се изразходва. Може да се каже, че полученото "копие" на физическото тяло, колкото и отчетливо да е то, е само един елемент от системата. Излъчващият елемент. Под "формиране" на сънуваното тяло се разбира развитие на качествена поглъщаща структура и структура за натрупване. Точно за това е необходимо специално знание.

Както вече беше казано, поддържащата активност на вниманието се осъществява циклично (събиране - разпределяне - ново събиране), с което се обяснява и пулсиращия характер на вниманието, за който споменах още в първата част на тази книга.

Фазата на перцептивното събиране, която се наблюдава във всеки цикъл, консумира енергия и затова за възприе-мателя се явява като момент на излъчване. По такъв начин всяко упорядъчено възприятие на някакъв фрагмент от перцептивното поле инициира неговата излъчваща активност. Както наяве, така и насън ние нямаме нужда от допълнителни похвати, за да излъчваме енергия навън.

Независимо дали искаме или не, излъчването протича постоянно, тъй като то е физически компонент на събиращото внимание. В случаите, когато е необходимо многократно да се увеличи излъчването на сънуваното тяло, практикуващият използва специални перцептивно-енергийни патерни, за които ще стане дума в следващата глава.

Само не трябва да се забравя, че пълноценното перцептивно събиране, което формира съгласуваното излъчване на сънуваното тяло, подразбира използването не само на визуалния, но и на всички останали модуси на перцепцията - ау-Ьиалния, кинестетичния, проприоцептивния, а когато е необходимо - дори на обонятелния и вкусовия.

Интензивността и насочеността на излъчването се определят от това, доколко сънувачът е успял да използва този сензорен комплекс - продукт на неговата биологическа цялостност, сформиран през милиони години насочена адаптация на живата стихия към външното поле.

Използвайки този комплекс, практикуващият усъвършенства своята способност упорядъчено и целенасочено да излъчва енергия в сънуването, когато изпълнява в него някаква работа, премества се, повтаря физическите упражнения (тук за него възниква реалната възможност да открие свои собствени "магически пасове"), опитва се да влияе върху енергийни обекти или процеси.

Поглъщането на енергия е по-сложен процес за сънувача. Телесните структури, които осигуряват поглъщането и натрупването на енергия, като правило са активни наяве. Тоналът не разглежда сънуването като област, от която може да черпи сила за своята психоенергийна активност - това е естествен резултат от обичайната безсъзнателност и пасивност на тялото насън.

Практикуващият трябва да разруши този стереотип, тъй като без активирането на поглъщащите канали не е възможно да се постигне пълноценно развитие и усилване на сънуваното тяло.

Трябва да отбележа, че това е сериозен проблем, с който практикуващият се сблъсква след няколко години на специфичен застой в сънуваческата практика.

Често срещаме разочаровани сънувачи, които са изгубили от пет до десет години за тренировка на произволното внимание в сънуването, но не са постигнали нищо, освен омръзналите им повторения на един и същ сценарий: погледнал ръцете си - разходил се - полетял - видял някаква подвижна и странна картина - и се върнал в първото внимание. "И какво? - питат тези експериментатори. - Къде е обещаната енергийна реалност, къде са магическите трансформации и почти кастанедовските "чудеса"? Ние наме рихме само едно сборище от призраци."

Друго не може и да бъде. Защото решаващият фактор в развитието на енергийното сънуване е усилването на сънуваното тяло. А какво знаят за това "тяло" нашите самозвани ентусиасти?

Само онова, което са прочели у великия Карлос: "Погледни ръцете си." Единствено всеобщата наивност и безусловната вяра в кастанедовските "отчети" пречи да се разбере, че това далеч не е достатъчно. Изследователската работа в сънуването изисква проницателност и разбиране на дълбоките механизми на психоенергетичната система на човека.

Виждането помага да се разберат много неща, но и виждащият се сблъсква със специфични трудности, капани и заблуди. Уви, нищо не е съвършено и никой не е вездесъщ. И ако ние говорим за нагуализма като за "наука за възприятието", то един успешен сънувач трябва наистина да притежава разума на учен, да развива в себе си съответните таланти и способности.

И тъй, сънуваното тяло (както и тялото на първото внимание) се развива за сметка на поглъщането и натрупването на енергия. Поглъщателните способности на сънуваното тяло са ограничени от неговата дисоциираност (разединеност) с базисния енергообмен на тялото на първото внимание. Те се свеждат до: 1) дишането, 2) активността на поглъщателните канали, 3) използването на енергийни факти (или предмети на силата) в перцептивното поле на второто внимание.

(1) Дишането на сънуваното тяло се различава от обичайното дишане наяве. За да го активизира, сънувачът трябва или да имитира дихателен процес, събуждайки съответните кинес-тетични (осезателни) сигнали, или да пренесе самия процес на дишането върху повърхността на пашкула (в този случай - сънуваното тяло). При това пренасянето на дишането върху повърхността на тялото неминуемо се съпровожда от рефлексивна активизация на обичайния начин на дишане.

На думи изглежда много лесно. Спомнете си обаче колко често вие осъзнавате собственото си дишане, намирайки се във вниманието на сънуването? Докато на сънувача не му бъде посочена необходимостта от този метод, той дори няма да се замисли за подобни тънкости.

От друга страна, трябва да се има предвид, че дишането е рефлекторно свързано с движението на диафрагмата и гръдните мускули, които силно влияят на положението на събирателната точка. Затова активирането на белодробното дишане често води практикуващия до нежелателно събуждане (бързо връщане в първото внимание).

С дихателните движения са свързани едни от най-древните рефлекси, обуславящи степента на нашата "пробуденост", тоест съгласуваност с обичайния свят на възприятието. (Това между другото обяснява защо неестествените дихателни цикли - например холотропното дишане на Гроф и др. - могат сами по себе си да променят режима на нашето възприятие.) Ние обаче искаме да дишаме "активно", но да оставаме във вниманието на сънуването.

Точно с тази цел се използва метода на "пренасянето" на дишането върху повърхността на сънуваното тяло. В следващата глава са дадени описанията на областите на енергийното тяло и перцептивно-енергийните патерни, които изискват задължително правене.

Тази специфична осъзнатост ще помогне да се удържи пулсиращото внимание на повърхността на тялото и да се използва тя като поглъщащо поле (област на активното енергийно "дишане"). Ще забележите колко силно се променя качеството на възприятието и самоусещането на сънуваното тяло само след няколко осъзнати "вдишвания".

(2) Но дишането на енергийното тяло, бидейки мощен катализатор на енергетичното поглъщане, открива цяло направление за работа. Съсредоточаването върху повърхността на сънуваното тяло помага на практикуващия да открие, че енергообменът съвсем не е еднороден. Има участъци, в които вие "вдишвате с пълни гърди", но има области, където почти нищо не се случва, и тук произволното внимание е безсилно.

Така сънувачът открива главните канали и точки на енергообмен. Някои от тях ще опиша в главата за правене на сънуваното тяло, но искам веднага да ви предупредя - чуждото описание е лош помощник.

То следва да бъде използвано само като съвкупност от най-общи ориентири, нищо повече. Например от кастанедовските отчети знаем, че всеки човек има "просвет" в светещия пашкул (областта на пъпа). По-внимателният читател ще разбере, че човекът има и "център на гърлото", където е разположен каналът за енергообмен, определящ неговата ментална и перцептивна активност.

Доколкото мога да съдя от своя собствен опит, това са общи елементи. Те съществуват при всеки и играят важна роля в нашия енергиен метаболизъм и този факт трябва да се отчита в практиката. Всичко останало в по-голяма или по-малка степен е субективно, индивидуално, обусловено от конкретната конституция и свързано с личната история.

Например можете да откриете мощен канал на поглъщане в областта на далака, междувеждието или ректума. Експериментирайки с тях, вие ще разберете доколко ефективни са те за развиването на сънуваното тяло, а едновременно с това ще си спомните кои факти от вашата лична история са направили тези формации толкова важни за вашия енергообмен.

Обърнете внимание: всеки открит от вас канал има собствена "магическа" сила и може да изпълнява конкретна трансформираща работа. Те са крайно важни за формирането на сънуваното тяло и последващата интеграция на първото и второто внимание - не ги пренебрегвайте.

(3) За използването на енергийните факти и "предметите на силата" ще говоря в третата част на тази книга. И това е логично, защото пиша за практикуващия сънувач, а не за обикновения читател. За да се използват енергийните факти на второто внимание, трябва да имате вече доста силно сънувано тяло. Докато го нямате, енергообменът във второто внимание е толкова незначителен, че не може да бъде източник на сила за вашите "телесни" трансформации.

Завършващ и интегриращ момент в психоенергетичното развитие на сънуваното тяло е строителството упорядъченото осъзнаване на цялостната "схема" на тялото не само като възприемаща, но и като енергообменна структура. Доколкото ми е известно, подобна интеграция протича взриво-образно, като преход на количеството осъзнати поцеси в ново качество на взаиимовръзките и цялостността.

Подобен процес се наблюдава в първото внимание, например когато детето за първи път започва уверено да ходи на два крака. И там, и тук елементите на осъзнатост като че ли се сливат в едно неделимо възприятие - ние придобиваме нова "функционална единица". По този начин тоналът прекодира постъпващата сензорна информация и освобождава значителна част от вниманието за нови възприятия и постижения отвън.

На този етап сънуваното тяло осъзнава своята "сърцевина" - централния енергоканал, който се явява основен "на-трупвач" на поглъщаната сила. По същество това не е нищо друго освен проекция на "оста" на енергийното тяло, за което вече съм писал в другите си книги и който на биологическо ниво е разположен по продължение на гръбначния стълб.

За да се закрепи тази формация във вниманието на сънуването, аз използвам един ефективен според мен метод на "неподвижното стоене". В сънуването ние много често се суетим - много ходим, летим, търсим нещо и т. н. Това е стереотипното поведение на всеки бозайник в непозната среда.

Да стоиш с изправен гръб и да се вслушваш в положението на собственото си тяло, в неговите усещания, които са странни и неопределени, тъй като идват от недостъпни до този момент полета на съществуване, не е съвсем обичайно като поведение. Но както показва и опитът, това "странно" поведение може да бъде доста ефективно.

Всеки намира собствен начин за постигане на това "стоене". Ако аз предпочитам да имам около себе си свободно пространство и просто да се "изпъвам" с цялото си тяло, за да усетя по-добре областта на гръбначния стълб и гърба (задната пластина на пашкула), други (като един сънувач, когото познавам) намират в сънуването "стена", на която могат да се опрат и да усетят гръбнака си, като максимално се притискат към тази "стена".

Конкретната уловка тук е без значение. Важен е резултатът - осъзнаването на централния канал на вашето сънувано тяло. Всеки път, когато обръщате към него вниманието на сънуването, вие автоматично зареждате своя сънувачески "акумулатор", от което сънуваното тяло става "по-силно".

Author signature

-V-