Предпазване от деформация на намерението

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Необходимо е да се знае, че психотехническите похвати за навлизане в сънуването могат да се използват различно. Те могат да настройват осъзнаването, могат непосредствено да тласкат събирателната точка в позиция на сънуване и на второто внимание.

Всичко зависи от това, как точно ще използваме тези похвати. Например известният изследовател на из-вънтелесния опит Робърт Монро за първи път открил за себе си сънуваното тяло, използвайки дълбока релаксация и съсредоточаване върху слушането на записи за обучение по време на сън.

Може ли да се каже, че релаксът на организма и ау-диалната концентрация са преместили събирателната точка в позиция на сънуване? Не. Монро, без сам да знае това, е използвал някои похвати за създаване на предпоставки за такова преместване на събирателната точка. Вниманието на сънуването се е включило, защото изследователят, като всеки здрав човек, е притежавал известен обем свободна енергия.

Това е типичен случай на "спонтанна инициация". Но какво се случва по-нататък? Ако човек не познава дневните практики за усилване на осъзнаването или не им придава значение, свободната енергия се изтощава много бързо. В желанието си да повтори опита на сънуването експериментаторът започва да влага в тази психотехническа процедура все повече сили. Усвоил навиците на механичните съсредоточавания, той рано ли късно започва да ги използва вече не за настройка, а за непосредствено задвижване на събирателната точка.

По същество това малко се отличава от използването на психоактивни вещества или растения. Ако растенията преместват събирателната точка с биохимически натиск, психотехниките правят това с помощта на механичното усилие на вниманието. И последствията са много сходни - подобно на растенията на силата, тези техники постепенно ни разрушават, извличайки от тялото неприкосновените ни психоенергийни запаси.

За да не се случи това, сънувачът трябва да работи комплексно. Качеството на сънуването, неговата честота и продължителност нарастват не благодарение на психотехниките, а поради усилването на осъзнаването наяве, във всекидневния ни живот.

Лесно е да се усети разликата между начините на използване на тези похвати. В стремежа си да повишите честотата и продължителността на сънуването по механичен път, вие неминуемо изпитвате: а) чувство на умора и потиснатост веднага след събуждане, което постепенно се превръща във фоново самочувствие и преминава в депресия, б) редовно изпадане в мрачни, страховити или тъжно-неприятни позиции на сънуването, където вие периодично сте подложени на атаките на враждебни същности (реални или халюцинирани). Това са симптоми на развиваща се енергийна криза, предизвикана от експлоатацията на т. нар. волево сънуване.

"Правилното сънуване" се включва в резултат на събрания през деня импулс - той се формира от безупречността, сталкинга, дневното намерение, спирането на вътрешния диалог и не-правенето. Непосредствено преди заспиване се създава само допълнителна нагласа. Като резултат вниманието на сънуването се задържа за сметка на свободната енергия и се прекратява веднага, щом тази енергия се изчерпи.

Волево сънуване се нарича онова, което се постига само за сметка и преди всичко с технически процедури - дихателни упражнения, релаксация на тялото, медитативно съсредоточаване. Практиката на безупречността и сталкинга през деня или въобще не се използва, или се използва недостатъчно. Като резултат мехничните техники непосредствено преди сън изискват много повече време и волеви усилия.

Ако сънувачът освен това изпитва и силна пристрастеност към преживяванията насън и се опитва по всякакъв начин да ги удължи, изтощаването на енергийното тяло става неизбежно - вниманието на сънуването се поддържа за сметка на резервите на тялото, които не би следвало да се пипат.

След няколко години волевото сънуване, ако се предизвиква редовно, води до психофизически дисфункции и нарастваща патология. Несъзнаваният болезнен процес не позволява на събирателната точка да се премества по центъра на "човешката ивица", където се извършва хармоничния енергообмен. Тоналът превежда опита на страничните премествания с помощта на архетипни видения - страховити или еуфорични.

"Демони" и "ангели" поред посещават разстроеното съзнание на сънувача и това усилва неговите параноидни настроения.

Окончателно объркан, той си въобразява, че е влязъл в контакт със света на неорганичните същества, което го кара да изразходва за сънуването още повече енергия. Краят на този път е необратимото разрушаване на тялото и на психиката.

Как да не допуснем подобно развитие на събитията? Много просто. Трябва само да помним, че сънуването не е самоцел. То е само средство, инструмент на нарастващото осъзнаване, а усилването на осъзнаването е работа, която може и трябва да се практикува преди всичко наяве. Ако ви е трудно да навлезете в сънуването, трябва да се концентрирате върху практиката на дневното осъзнаване, а не да се насилвате през нощта.

В противен случай ще ви преследват потиснатост и отвращение от живота наяве, слабост, апатия и нощни кошмари.

Помнете, че никакви самостоятелни техники не водят до вниманието на сънуването и до второто внимание, най-малко поради това, че събирателната точка се премества от силата. Техниките са насочени към създаване на условия за преместване на събирателната точка, нищо повече. Фундамент на сънуването са безупречността, сталкингът и развитото с тяхна помощ намерение.

Author signature

-V-