Практика през деня. Първото внимание като трамплин

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Времето на нашето бодърстване по един естествен начин е разделено на три фази. Условно те могат да се нарекат сутрешна, дневна и вечерна фаза.Не е важно кога за вас настъпва утро или вечер. Смисълът на това разделение е най-вече функционален. Тъй като дневният живот на сънувача е сталкинг и безупречност, а нощният - развиване на вниманието на сънуването, всекидневният цикъл следва динамиката на тези преходи.

(1) По този начин сутринта е навлизане в сталкинга с изключение на първите 10-15 минути, които са необходими за "обобщаване на резултатите" от сънуваческата активост.

"Обобщаване на резултатите" аз наричам старателното припомнят и закрепване на опита от сънуването. Това е абсолютно необходимо, за да се размие постепенно границата между сън и яве, да се интегрират образите и усещанията, възприети през нощта с обичайния поток от впечатления, които получаваме в първото внимание. Това става със спиране на вътрешния диалог.

Абсолютно задължително е да си осигурите малко време и да не скачате от леглото веднага след като сте се събудили. Още първите минути на бодърстването трябва да са съпроводени от спокойно съсредоточаване. Непроизволният импулс, съпровождаш включването на първото внимание е активирането на вътрешния диалог. Той е този, който извършва пренастройката на осъзнаването, използвайки факта, че през това време ние сме максимално автоматични и минимално бдителни.

Пренастройването се осъществява посредством централните механизми на тонала, който има за задача да накъса опита, да притисне света на сънищата в най-тъмния ъгъл на паметта, като нещо незначително, което няма никакво отношение към "реалността". Ние трябва да попречим на това.

Правилното събуждане е много важен момент. Не по-малко важен от правилното заспиване. В идеалния вариант между съня и действителността трябва да се сложи бариера още в момента, в който първото събиране на дневния свят не е завършило. Това не е никак лесно и сънувачът често пропуска този момент. Не бива да се отчайвате. Най-важното е да формирате намерението. Дори тогава, когато спирате вътрешния диалог със закъснение, с всеки изминал път централният автоматизъм ще отслабва все повече.

Най-популярният ефект от спирането на вътрешния диалог непосредствено след събуждането е запазването на сънищата в паметта, обикновените и онези, които са следи от реални сънувачески перцепции. Но с това опитът далеч не се изчерпва. Вие получавате шанс да запазите сънуваното тяло, нещо изключително важно за сънувача.

Първо, сънуваното тяло като непосредствена проекция на целия енергиен пашкул в момента на събуждането е основният повод, който по-нататък ще обединява първото внимание с второто. Възприетото чувство е зародиш на непрекъснатото осъзнаване на енергийното тяло наяве, което рязко ускорява тоталната трансформация на собствената ни природа. Второ, сънуваното тяло пази знанието на безупречността. По какъв начин? Толтекският енергиен модел ни помага да изясним този механизъм.

За да се възприеме сънуваното тяло, събирателната точка се премества. Това е очевидно - там, където се възприема света на първото внимание не съществува сънувано тяло. Запазвайки наяве поне малка част от събирането на сънуването, ние поставяме перцептивния център в една междинна позиция. Тази позиция (описвана тук като "вглъбена") е много близка до онази, която постигаме, практикувайки непрекъснато безупречност и сталкинг.

В това се състои смисълът на правилното събуждане - сънувачът не само запазва спомена и чувството на енергийното тяло, но веднага навлиза в най-ефективното състояние на бодърстване. Тук е важно да не позволим на чувството да се разпилее безследно.

Кое е първото, което предизвиква забравата? Кое фиксира окончателно събирателната точка в първото внимание? Внимателното проследяване показва, че това се прави от автоматизма на тялото. Нашето тяло ни "превзема" дори по-рано от емоционалната и ментална реактивност. Понякога изглежда, че те се включват едновременно, но не е така.

Завършването на събирането на първото внимание става със серия безсъзнателни мускулни напрежения. Точно към тези напрежения се присъединяват автоматичните стереотипи на менталното и емоционално реагиране на тонала, разпознати и усилени от инвентаризационния списък.

Усещането, че към дневния живот ни връщат мислите и преживяванията, е илюзия. Ако ви се стори, че сте се събудили "с някаква мисъл" (а това се случва често), значи просто не сте успели да забележите кога тялото ви е помръднало и мускулите ви са се напрегнали.

По тази причина следващ обект на дисциплинираното внимание трябва да стане физическото тяло. Осъзнатото движение е втората стъпка на правилното навлизане във второто внимание. Забележете как алгоритъмът на сънуването се повтаря наяве. Точно по този начин ние работим с тялото в сънуването - гледаме дланите си, движим се и т. н. От леглото трябва да се става съсредоточено и бавно, като активирането на организма се наблюдава все едно отстрани.

По време на рутинните сутрешни процедури (тоалет, миене или вземане на душ) се опитвайте да запазите бдителността и вглъбеността на позицията на събирателната точка. Ще забележите, че това води до затормозяване. За сънувача подобна ситуация е трудна. От една страна, той иска да запази сънуваческата си осъзнатост, а от друга е принуден да води активен живот, който според него е несъвместим с това състояние.

За решаването на този проблем много спомагат физическите упражнения. Използвайте това, което ви подхожда най-добре. Привържениците на "магическите пасове" смятат, че няма нищо по-добро от тенсегрити. Аз мисля, че със същия успех може да се използват цигун, хатха-йога и някои други проверени от времето комплекси от упражнения.

Целта на тази тренировка е да активизира цялото тяло на фона на усиленото осъзнаване. Ако с определени движения и начин на дишане успееете да го постигнете, вие сте напълно готови за дневния сталкинг.

Много е добре сутринта да приключи с тренировка на концентрацията и деконцентрацията на вниманието. Ако имате възможност да отделите половин час за някой от типовете на перцептивното не-правене (съзерцание на външни обекти или съсредоточаване върху полетата на енергийното тяло), за "походка на силата" или нещо подобно, това е най-доброто начало на деня.

(2) Денят е базисното състояние на първото внимание. Тъй като той е наситен с действия и реакции, сънувачът може да поддържа правилно състояние на осъзнаването само с безупречност и сталкинг. Тук се сблъскваме с два проблема: а) нестабилност на вниманието, и б) непроизволна склонност да се борим със самите себе си, предизвиквайки при това ненужно напрежение и изтощение.

Нестабилността на вниманието е неизбежно препятствие. Не съществува бърз начин, по който да преодолеем това, че забравяме, че сме разсеяни или склонни да - бъдем залети от поток автоматизми. В крайна сметка само непреклонното намерение дава плод. Тук особено си личи ролята на енергийния импулс, получен по време на сутрешния сеанс. Понякога той поддържа практикуващия през по-голямата част от деня.

Що се отнася до борбата и непродуктивните напрежения, които предизвикват умора, тук помага правилният сталкинг. Наблюдавайте себе си. Понякога нашето упорство граничи с безразсъдство. Не бива да надценяваме силите си. Така или иначе, всеки от нас прогресира със скорост, която съответства на неговата конституция. Не бива да се допуска натрупване на умора - от време на време релаксирайте.

Редно е да отбележим, че по принцип безупречността не води до умора. Напротив, тя носи бодрост, спокойствие и сила. Ако практикуването ви изморява, значи правите нещо неправилно.

(3) Вечерта е подготовка към сънуването. Ако тонусът на вниманието е спаднал, той трябва да се възстанови. Най-добрите начини са релаксацията, ритмичното дишане, съзерцанието и спирането на вътрешния диалог. Освен това вечерта е добро време за сеанс на рекапитулация.

Ако денят ви е бил изпълнен с напрегнат умствен труд, трябва да се направи пауза в работата. Не си струва дълго да гледате телевизия или да седите пред компютъра - точно тези дейности изискват най-много перцептивна енергия, тъй като тук ние събираме не само сензорни сигнали, но и условна информация. Четенето е по-малко измерително.

Идеалният начин да прекарате вечерта е да се разходите сред природата, да наблюдавате залеза, поглъщайки с цялото си тяло енергията на земята, слънцето и въздуха.

Най-добре е непосредствената подготовка за сънуването да започне около час и половина преди това. Подробното описание на тази процедура е дадено във "Виждането на нагуала" (гл. 5. Сънуването 1: Методи.).

Предложеният тук вариант на всекидневна работа не бива да се приема като "дневен ред". Помнете, че всяко правило, превърнато в догма и изпълнявано с аскетичен фанатизъм, убива духа на самата практика, който е доближаване до свободата.

Трябва да бъдете гъвкави и променливи, без да забравяте нито за миг, че същността на вършената работа е усилването на осъзнаването, а не ритуалът.

Упорядъчаването на практиката в никакъв случай не трябва да става самоцел. Преди всичко бъдете внимателни към себе си и ако почувствате, че за вас редът става по-важен от състоянието, което той трябва да предизвика, незабавно се откажете от този "ред".

Единственото правило, което трябва винаги да се спазва е непрекъснатост на практиката. Ако сънувачът се поддава на леност и лекомислие, той едва ли ще постигне сериозни успехи по пътя.

Всяко спиране ни връща назад. Вниманието е крайно ригидно нещо. То не иска да се пренастройва, а тоналът има хиляди оправдания, за да отложи практиката "за утре". Точно тук е мястото да си спомним, че не сме безсмъртни и че "утре" няма да има нищо.

Всичко, което може да се направи, се прави или днес, или никога.

Author signature

-V-