Първо, второ и трето внимание

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

http://sl.uploads.im/KmQhu.gif

Трите типа внимание, за които става дума в концепцията а нагуализма, характеризират преди всичко режима и качеството на енергообмена между пашкула и външните еманации. Те са неразривно свързани и имат такива "класически" характеристики на вниманието като обем, интензивност и разпределение, които детерминират качеството на възприятието като такова. И все пак, в основата на нагуалистичното внимание лежи начинът на енергийното взаимодействие.

В духа на съвременната терминологична система ще бъде най-правилно "първото внимание", "второто внимание" и "третото внимание" да се нарекат перцептивно-енергийни режими (модуси) на осъзнаването. Лесно е да се разбере, защо това описание е най-адекватно. Всеки "режим" ("внимание") има собствени перцептивни и енергийни характеристики.

Като се опираме на енергийния аспект, ние веднага избягваме цяла редица от недоразумения и неразбиране. Защото далеч не всяко изменение на възприятието е преход от едно внимание в друго. Ние сънуваме, имаме осъзнати сънища, понякога се сблъскваме с мащабни илюзии и дори с халюцинации, но това все още не означава, че притежаваме опита на второто внимание (а още повече на третото).

И само тогава, когато необичайното възприятие отразява реално изместване на диапазона на полевите взаимодействия между тялото и обкръжаващата го среда, което често води до друго ниво на интензивност на осъзнаването, до друг тип съ-биране на еманациите, представени до този момент като недостъпни конструктиви (обекти и пространства), ние наистина можем да кажем, че сме преминали от едно "внимание" в друго.

Всеки тип внимание е загадъчен по свой начин, всеки от тях носи определена сила, като в режима на третото внимание мащабът на въвлечената сила радикално и всестранно трансформира самия субект на вниманието.

В тази система първото внимание само изглежда най-просто. Ние не забелязваме неговата магическа природа по същия начин, по който рибата не забелязва, че живее във водата. Това е нашето всекидневие, начинът на съществуване на осъзнаването във формираното в продължение на хилядолетия описание на света. И то има особено значение - първо, * защото се възпроизвежда от поколение в поколение и е всеобщо достояние на човешкия род и второ, защото е възникнало в процеса на оцеляване на биологическата му форма.

То не е само резултат на научаване и социализация; то е и продукт на енергийната конституция. Полевите връзки, събрани от първото внимание в единен възел, отразяват фундаменталните потребности на организма и са фиксирани от описанието. Неговото устройство е въплъщение на равновесието и хармонията. Символите и интерпретациите почти идеално "маскират" енергийните факти, заменят ги в нашата представа и така създават една съвършена илюзия на "обективната реалност".

В тази реалност вниманието не е енергия, възприятието не въздейства върху възприеманото. Процесите на осъзнаването изглеждат като пасивно отразяване, като фиксиране на онова, което попада в границите на опита. Лесно можем да допуснем, че отражението е изопачено, но не сме готови да признаем активното участие на вниманието в оформянето на тъканта на битието.

Причината за това се заключава тъкмо в акуратната балансираност на биоенергийния фундамент (в съвкупността от взаимодействия между субекта и средата, всестранно определяща неговото оцеляване в зададения диапазон на Реалността) и набора от обичайни интерпретации. Човек не изпитва ни най-малка необходимост да отдели вниманието от общата картина на света в качеството му на активно начало, формиращо средата на дейност.

Но ситуацията може радикално да се промени и това се случва по-често, отколкото предполагаме. За да забележим творческата, енергийна същност на вниманието, ни е необходим "дисонанс" или "разрив на непрекъснатостта". Под дисонанс следва да се разбира всяко разсъгласуване на интер-претационния модел и енергийните потоци, а под разрив на непрекъснатостта - образуването на ямка между веригите от впечатления, която не може да бъде запълнена със средствата на приетото описание.

Повечето хора преминават през тези критични точки поне веднъж в живота си. Обикновено те възникват в моменти на силен психически стрес, в условията на перцептивна неопределеност, информационна депривация или претоварване, в променени състояния на съзнанието, предизвикани от най-различни причини (от хипнотичен транс до интоксикация).

Понякога човек изпитва мимолетни дисонанси просто в резултат от флуктуациите на потока на съзнанието - в момента на заспиването или събуждането, при изпълнението на монотонна работа (например когато кара кола), или пък в абсолютно непозната среда (в пещера, лабиринт, в планината, в космоса).

Стандартният тонал преодолява тези критични моменти за секунди. Ние едва успяваме да забележим, че в продължение на няколко мига "обективната реалност" е била удържана изключително с енергията на вниманието и че е било възможно тя ("реалността") да бъде променена с вътрешно усилие. Остава само едно доста странно чувство, че за малко сме били в точката на избора между "световете".

Хората се отнасят различно към подобни изблици на осъзнаването. Най-често те изпитват една неприятна тревога и неувереност и затова използват специално усилие на тонала, с което да компенсират дисонанса или разрива на непрекъснатостта колкото може по-бързо, след което напълно потискат спомена за този странен епизод.

Но има и друг тип хора, ограничени на брой. Смятат ги за чудаци, романтици и фантазьори. Хората от този тип може и да се плашат от неприсъщите си преживявания, но ги запомнят завинаги. Те волно или неволно по-често от другите изпадат в дисонанси и ги превръщат в значими събития от живота си. Тези очаровани същества са потенциални мистици и сънувачи. Ако поемат по пътя на конкретна дисциплина, те могат да открият задпределното или да изгубят разсъдъка си.

Често подобни субекти биват смятани за самовглъбени интроверти, за хора "от друг свят". Те са склонни към разсеяност, лесно пропадат в бездната на собствената си фантазия. И все пак, не гледайте на тях отвисоко - често пъти точно тези чудаци създават теории, които преобръщат нашия практичен, земен свят.

По същия начин съществува и противоположният характер, надарен с особената способност да прониква в променените режими на възприятието. Тъй като този тип е съсредоточен върху адаптацията към външната среда, той може да бъде наречен (със забележки, които ще изясним по-долу) екстравертен. Ако хората от първия тип често са наричани искейписти,хората от втория тип, чиято психическа конституция е открехната за непостижимото, са съвсем различни.

Точно обратно, те са прекалено бдителни и тяхната цел е да са винаги включени в света, да реагират бързо и точно, да се приспособяват към промените и да контролират всичко.

Ако такива хора намерят успешната стратегия, те неволно заприличват на толтекските сталкери. За да държат под контрол едно голямо поле с многобройни променливи елементи, те са принудени да променят качеството на собственото си внимание. А отдавна е известно, че интензивното проследяване на собственото внимание и възприятие редовно предизвиква дисонанси.

Преди всичко това е дисонанс на състоянията и дисонанс на функциите. Най-разпространен е дисонансът, който е добре познат на всеки практикуващ източни бойни изкуства - възбуда на тялото и покой на ума, алертна вглъбеност във външната среда и отстраненост на вниманието. Всеки работещ мускул е напрегнат и отпуснат едновременно. И т. н., и т. н.

Западната цивилизация смята за нетипични и двата характера от гледна точка на "нормата", узаконена от тази култура. Ясно е, че "логичността" и "последователността" на психическите състояния, с които сме свикнали, всъщност са отражение на механичността на европейския тонал, те са резултат на лошото разбиране на парадоксите, без които нееднозначната реалност на Битието не може да бъде описана.

Ние се стремим към едно усреднено съществуване, където всяка екстремалност ни отблъсква, макар че геният (този, който твори историята на една цивилизация) е винаги въплъщение на нещо екстремално - той или е дълбоко потънал в себе си, или е крайно въвлечен във външното. А тъкмо на ръба на тази условна скала на психическите състояния на вниманието и възприятието се намира проходът към вниманието на сънуването и към второто внимание.

Второто внимание в тази система е обширно пространство, което се простира отвъд границите на света на стандартния тонал. Неговият обем многократно превишава полето на първото внимание. Независимо от това, че за обикновения човек са достъпни само изопачените и слаби отгласи на това променените състояния на съзнанието, които обикновено са кратки и нестабилни, второто внимание ни осигурява контакт с абсолютно реални енергийни обекти, потоци и структури.

Нещо повече, между света на първото внимание и многобройните светове на второто няма никакви бариери или въображаеми разстояния. От гледна точка на Реалността това са основно различни ъгли на погледа върху еднаквия Поток на Битието. Както в една известна притча слепците опипват един слон на различни места и си съставят за него противоречиви мнения, така и възприемащият, който преминава от един перцептивен режим в друг, придобива удивителния опит на странстването в "паралелните вселени", макар че Големият Свят, в който ние съществуваме, е един-единствен.

Въпреки това, независимо от екзистенциалното единство на реалността, между първото и второто внимание има съществена разлика. Тази разлика е толкова съществена, че определя съдбата ни.

Първо, перцептивно-енергийните полета на второто внимание включват онези аспекти на Света, които са абсолютно блокирани за нашето тяло, настроено да поглъща и излъчва енергия само там, където съществува описанието. Тези напълно скрити аспекти са доста много (макар на пръв поглед да не изглеждат чак толкова много)'. Те съдържат различни ритми, различни тенденции и съществуват по особени закони. Всяко съприкосновение с тях променя характера на нашите енергийни връзки с външното поле.

За нашия тонал това е друго пространство, друго време и най-важното - друга интензивност. В определено съчетание тези скрити енергийни аспекти на Реалността могат да съдържат грандиозни перспективи за живот и действие на нашето осъзнаване. Да се научим да ги използваме означава да станем истински магове, които знаят как да заобикалят неудобните закони на човешкото описание - точно този момент най-силно привлича търсачите на "свръхестествените сили и способности".

Но в друго съчетание тези аспекти са разрушителни и могат да убият невнимателния експериментатор, да разкъсат на части неговото енергийно тяло и така да деформират събирането на неговото съзнание, че то да угасне завинаги, трябва да помним за тази напълно реална опасност, защото това не е разходка на любопитен турист, а една "смъртоносна игра".

Второ, полетата на второто внимание са съставени от енергийни снопове, които са достъпни за човека в неговото базисно състояние, но имат напълно различна интензивност, а това означава различен смисъл и значение. Онова, което в първото внимание като че ли се намира на периферията и влиянието му върху нас е незначително, поради което успешно може да бъде игнорирано, във второто внимание понякога става централен обект на енергообмен.

За човешкия свят това може да бъде нещо обикновено или много далечно - колебанията на гравитацията, електроматнитните полета, активността на звездите и галактиките и, разбира се, психоенергийната атмосфера, която се създава от човечеството.

Някой може да си помисли, че така една голяма част на второто внимание се свежда до нещо банално - променено възприятие на определени изригвания на Слънцето, на тектоничната активност на Земята, на настроенията и мислите на многобройните ни съплеменници. Но това не е така. От една страна, второто внимание променя характера на нашето енергийно участие в Света - и това решава всичко, а от друга страна, човекът няма и не може да има обективна представа за причините и следствията, докато пребивава в ограниченото сензорно пространство на първото внимание.

Нека това не прозвучи като теософска спекулация, но ние наистина не знаем как изглеждат нещата като цяло. Какво предизвиква изригването на Слънцето? Защо започва война или епидемия? Термоядрените реакции, социалните катаклизми, новите вируси - всичко това са фрагменти, разглеждани от една точка и описани по един-единствен начин, измислен от самия човек. Второто внимание ни показва тези движения на енергията от друга позиция и най-важното - дава ни възможност по друг начин да взаимодействаме с тях.

Ако в първото внимание ние не можем да използваме енергията на лънцето или Земята непосредствено и благодарение на това да се движим с неограничена скорост, да си осигуряваме сила, да подобряваме и удължаваме живота си, това не означава, че във второто внимание тези възможности са недостъпни за нас по същия начин.

Много е важно това да се осъзнае правилно. Второто внимание е един необхватен океан от възможности. В него откриваме безброй светове и всеки един от тези светове е стабилна организация на сили. В крайна сметка конкретната репрезентация на енергийните структури в нашия тонал не е толкова важна. Сблъсквайки се с пространството на второто внимание, ние привличаме целия творчески потенциал на описанието, с което разполагаме, за да получим комплект от разпознати образи, с които можем да взаимодействаме.

Докато работим над тази уникална задача сами, полученото като краен резултат възприятие принадлежи само на нас и за всички останали няма никакво значение. Но ако второто внимание стане достояние на цяла група изследователи, личните репрезентации започват да се съгласуват. Така се появява още един свят на "разделимата реалност" или реалността на споразумението. Тази ситуация е съвсем естествена. Защото светът на първото внимание в епохата на възникването на човешкото осъзнаване се е образувал по абсолютно същия начин.

Ние просто сме забравили как е станало това. И не бихме могли да не забравим, защото стихийните опити от епохата на древната Трансформация са били извън човешкия тонал. Отгласът на тези странни събития е отеквал като ехо в съзнанието на древните шамани и е стигнал до нас под формата на тайнствен" сказания за "времето на сънуването".

Днес изследователят на второто внимание сякаш попада в едно ново "време на сънуване". Неговите разкази за опитите му да проникне там са индивидуални "приказки за Силата". Опитът на всеки един от тях е неповторим, той не може и не бива да съвпада в детайли с "приказките" на другите пътешественици. Но това не означава, че техните преживявания са фантазии или халюцинации.

Ние негласно приемаме за достоверен само споделения опит. Субективността на виденията и образите сигурно дава най-силния повод за недоверието на човека, потънал в стандартния тонал. Колко спорове предизвикват тези безкрайни разминавания! Съмненията се засилват и поради това, че сходните елементи на перцепцията са "архетипни" и веднага ни напомнят юнговото "колективно несъзнавано" - сиреч нещо изключително психическо, основано само на въображението.

Но какви други биха могли да бъдат тези сходства, ако колекцията от архетипи е точно онзи набор от репрезентативни инструменти с които тоналът се въоръжава, опитвайки се някак си да разбере неведомото, появило се в полето на неговия опит! По такъв начин ние изпадаме в една много сложна ситуация - сходният опит на сънувачите е построен от архетипи - "колективните фантазии на човечеството, а индивидуалният опит се отрича тъй като не е достъпен за никого, освен за самия сънувач.

Положението се променя само тогава, когато опитът на второто внимание става колективен и постоянен Изследова телите бързо откриват великата сила на перцептивното спо разумение". Мисля, че точно в това се състои психоенергийният смисъл на магическия отряд на нагуала. Всеки нов свят на второто внимание придобива стабилност, подобна на стабилността на обикновената реалност.

В това се състои енергийна та целесъобразност и ние ще говорим още за нея, но най-вече -това е удовлетворяване на една психологическа потребност Човекът далеч невинаги е способен да се примири че светът' които му е даден в опита, съществува само за самия него Това вдъхва несигурност.

Ако безупречността в крайна сметка ни спасява от несигурността, "тъгата на самотния пътник" все едно си остава. Някой ден ще изчезне и тя, но няма да е скоро Ако вие вървите по Пътя в самота, ако съдбата ви е "съдба на самотна птица" и нямате възможност да използвате силата на перцептивното споразумение, това, разбира се не превръща второто внимание в обикновено сборище на призраци.

Странстванията ви все едно са реални, както и енергиите с които си взаимодействате. Новите сили и способности, новите постижения вършат реална работа по Трансформацията във вашето тяло и съзнание. Просто част от образите, от привидностите, ще принадлежат само на вас. "Самотната птица" ще приеме тази съдба, защото, както е известно, тя няма нужда от компания и "пее много тихо".

Пътешествениците в световете на второто внимание могат да открият там съдбата си, ако поне в един от тях съберат своята цялостност. Така пише Кастанеда и аз не виждам основание защо това да не е възможно. Преустройството на цялото енергийно тяло по законите на друг перцептивен свят "премества" носителя на осъзнаването в съответната структура на енергийните полета, той става част от друго битие и за неговата по-нататъшна съдба нищо не може да се каже. Но това не е границата и крайната цел на Трансформацията. Има едно още по-високо ниво, което се нарича "трето внимание".

Третото внимание е крайната Интеграция на всички видове събиране на сензорните (енергийните) снопове, която радикално променя мащаба на съществуването и въплъщава в себе си най-висшата Свобода.

Разбира се, ние не можем да кажем нищо по повод на този опит. Ако описанието на второто внимание предизвиква сериозни затруднения, независимо че човешките понятия и представи до известна степен са приложими към неговото перцептивно поле, то третото внимание надхвърля рамките на всякаква дискретност и линейно построение.

Затова ние можем да разглеждаме това най-високо ниво на интензивност на осъзнаването само от гледна точка на един енергиен модел. Основната отличителна черта на третото внимание е синтезът. Всички перцептивни зони, които ни изглеждат като светове и като безкрайни вселени, за третото внимание са само частни фрагменти, срезове, елементи от големия пъзел на Реалността. За сметка на какво изобщо е възможен подобен синтез?

Тук няма да разглеждаме технологичните рецепти или описания как събирателната точка с един мълниеносен скок обединява всички полета на човешкия пашкул. Практическият аспект на проникването в третото внимание е достъпен за практикуващия само на нивото на екстремалното разширяване на енергообмена - когато първото и второто внимание започват все по-често да се сливат в обемни потоци на Силата, преобразуваща качеството на нашето участие във външното поле.

Използвайки тези интегрирани области като все още недостъпни за него източници на енергия, толтекът строи нова стартова площадка за своя окончателен полет в Безкрайността - там, където неговото лично осъзнаване най-после ще достигне космически измерения и ще го направи жител на Реалността, а не на някакъв свят, събран от нейните еманации.

Знаем, че човешкото внимание има определен обем. Това обяснява ограничеността на нашето перецептивно пространство. Ние не можем да си представим как човекът като отделен съзнаващ субект би могъл да обхване безкрайната Реалност.

Всъщност това дори не е необходимо. Подобно на способността ни да възприемаме множество форми в обичайното поле на първото внимание, макар че нашето внимание може да задържа едновременно доста малка част от обектите (между пет и девет), така и големият свят принципно може да бъде достъпен за осъзнаването в ограничен обхват.

Тайната се крие в стъпаловидния характер на събирането. Единица на внимание може да бъде точка, окръжност, буква или дума, а също словосъчетание или фраза.

Вниманието може да обхване седем предмета или седем свята, всичко зависи от това, какъв е първоначално събраният обем, интегриран в условната единица. Това е начинът, по който се разпределя нашето внимание, като последователно се стреми към безкрайността.

Очевидно е, че третото внимание е максимално осъществяване на способността да се събират сигналите в снопове, в блокове от снопове, в структури от блокове и т. н. Пресичайки критичния праг, ние изведнъж разбираме, че енергийният океан, от който се състоят реалността на света и нашата собствена цялостност, може да бъде събран по същия начин.

Ако направим това, ние се освобождаваме от всички енергийни ограничения и придобиваме вечната Свобода. Това е крайната цел на проекта на Трансформацията на човешката природа в концепцията на нагуализма.

Author signature

-V-