Философия на енергийната реалност

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Усилването на осъзнаването потапя практикуващия в света на неопределеното. Това е следствие на всяка дисциплина, която по един или друг начин разширява опита извън пределите на обичайното поле на възприятие. Нагуализмът, до който ни водят идеите и методите, описани от Кастанеда, размива познатите ни координати на света особено интензивно.

За да издържи на натиска от впечатления, които не се вместват в логиката на стандартния тонал - всички тези преплитания между първото и второто внимание, феномени, усещания, енергии, самото възприемане на които посяга на света на разума и здравия смисъл, за да не потъне в тресавището на магическата параноя и да не се поддаде на океана от илюзорни идеи, практикуващият трябва да има здрава почва под краката си.

На дърво място това се отнася до сънуваните, тъй като те са провокирани не само от магическата неопределеност на промененото възприятие, но и от двойствената природа на осъзнатото сънуване, която предоставя на съзнанието трудно разделима сплав от вътрешно и външно - цял океан от безсъзнателни образи и архетипове, и поток от външни сигнали, зад които се крие тайната на големите еманации на мирозданието.

Не стига това, че сънувачите са подложени на непрекъснатите атаки на съновното творчество на собствения си тонал, но рано или късно те се сблъскват и с продукцията на "емисаря на сънуването", който е способен до безкрайност да събира причудливи конструкции от човешките концепции, да ни убеждава в тяхната реалност и да похищава енергията на , нашето внимание.

За да се запази трезвото отношение, контрола и правилната насока в изследването на сънуването, по думите на дон Хуан описанието на света трябва да се пренесе на "страната на разума". Без това е невъзможно да се изчисти тонала. Искаме или не, упорядъчаването на идеите за света ни принуждава да бъдем философи. Ние имаме нужда от философия на Реалността.

Напълно е очевидно, че ние не знаем нищо за природата на Реалността. Ние усещаме нейното въздействие - това е всичко, което може да се каже за нея. Следователно единственият разумен изход от това положение е решението да говорим за реалността като за енергия

"Философията на енергийната реалност" се опира на някои аксиоми. За да ги извлечем от толтекската парадигма е необходимо да овладеем съответния език и да приложим едно съвсем определено усилие на съзнанието.

И не си струва да икономисваме мисловна енергия, защото този на пръв поглед теоретичен труд дава изцяло практически резултати, като ни гарантира трезви и безупречни ментални способности в бъдеще. Сънуването подлага на изпитание крепостта на нашия тонал и може да доведе един слаб и неорганизиран интелект до разрушение. В резултат на това вместо до трансформация стигаме до безумие.

И така, в какво да намерим "твърдата земя под краката си"? Съществуват някои теоретични аксиоми и практически положения на нагуализма, които не могат да бъдат игнорирани.

Теоретичните аксиоми се отнасят повече до битието, а практическите положения - до психиката.

Теоретичните аксиоми са:

1. Монизъм, реализъм и емпиризъм. Природата на Света ина Човека е единна, дихотомията "тяло-дух" се отрича (монизъм), източникът на опита е реален, тоест може да съществуванезависимо от съзнанието, макар че при реалното възприятиесе среща реално взаимно влияние между субекта и обекта -това е нещо като отношение, което уравновесява макросветаи квантовите обекти (реализъм), и всяко знание за света и човека произтича от чувственото впечатление и се проверява от чувствения опит (емпиризъм).

Монизмът е несъвместим с теизма, емпиризмът - с всяка метафизика и теософия; която не дава практическо свидетелство за своята ефективност. Затова толтекът не може да се довери нито на Светото писание, нито на Блаватска, нито на Щайнер и много други.

Тъй като нагуализмът работи с три категории: известно, неизвестно и непостижимо, той на практика трябва да се придържа към:

2. Прагматизма и феноменологията (като отчита аксиомите от първа точка, тъй като без подобно съобразяване можем да се търкулнем във всяка една разновидност на идеализма или солипсизма).

Какво означава това? Че отказваме да говорим за сферата на трансцендентното, говорим само за феномените и изучаваме феномените. Просто практиката на нагуализма значително разширява областта на феноменалното (явяващото) за сметка на усилване на осъзнаването и достъпа до нови режими на възприятие.

Но винаги съществуват "трансцендентални" въпроси - каква е природата на източника на възприеманите впечатления? Как е възникнала вселената? Има ли в света области, недостъпни за опита на човека (където биха могли да се съсредоточат Славата божия, Неговият престол и Неговото царство)? - и още много други. Тези въпроси са безсмислени, на тях не може да се отговори.

В резултат на това нагуализмът е чужд на всяка религия (не враждебно настроен, а просто несъвместим).

Когато се обръщаме към психиката, ние се опираме на следните практически положения:

"Картата не е територия". Описанието на света не е самият свят. Човешкото възприятие ограничава и изкривява външната реалност. Може да се каже, че възприятието е възможно благодарение на цял един комплекс от последователни измествания, изкривявания и ограничения на чувствения материал.

Механизмът на тези ограничения е построен върху огромна съвкупност от психически автоматизми, родени от законите на физиологията, мисленето и езика. Почва за тези ограничения е типът енергообмен, установен по естествен път между човека и външното поле, оптимален за неговото биологично оцеляване. Функцията му се изразява в консервацията на човека, в запазването на хомеостазата.

Възприятието е енергиен (силов) процес, а не обикновена преработка и комплектовка на постъпилите сигнали. Режимът на възприятие е режим на енергообмен. Оттук следва, че промяната на режима на възприятие е равна на промяната на режима на енергообмен. (При Кастанеда това се изразява чрез модела на "събирателната точка" и нейното преместване.)

Тъй като светът (природата) е единен (монизъм), разделението тяло-дух при човека не съществува, достигането на радикалното преустройство на възприятието (енергообмена) води до цялостно преустройство на цялото ни същество. От една страна, това създава достъп до нови области на възприятието и външния свят, което се проверява посредством опита (емпиризъм и реализъм), а от друга страна води до трансформация на самото тяло и психиката на човека, което дава нови функционални възможности на трансформатора.

Предполага се, че това са телепортацията - способност да се преминава от "свят" в "свят" (става дума за диапазоните на енергията на битието, които са структурирани в нашето възприятие като "светове"), увеличаване на продължителността на живота на организма до космически граници и дори до безсмъртие (именно него наричаме "третото внимание").

Както виждате, тези аксиоми са далеч от религиозните постулати. Някои от тях се отнасят към философията, която така и не можа да бъде опровергана през цялата история на мисловните усилия на човека, а някои са по-близки до естествено-научните положения. Аксиомите, отнасящи се до сферата на естествените науки (психология и неврофизиология) имат достатъчно обективни доказателства.

Трудно е да се оспори представата за възприятието като за изкривяване и ограничаване на сензорните сигнали; в крайна сметка механизмът на ограничаване на възприятието е частично ясен, дори концепцията за енергийната същност на възприятието получава все повече експериментални доказателства през последните десетилетия.

Представените тук идеи далеч не изчерпват основния мироглед на нагуалистичния опит, но се отнасят към сферата на фундаменталните принципи, които не могат да се избегнат, ако ние искаме точно да следваме духа и смисъла на това учение. Осмислянето на тези аксиоми води до различни важни изводи. Така монизмът предполага, че всички същества (организми), които обитават този Свят, са естествени.

Те могат да бъдат по-силни от човека и да обитават в други режими на възприятие, могат да бъдат смъртно опасни, но това не означава, че са "демони" или "ангели". По същия начин се изключва и съществуването на отвъдна единна йерархия на силата, властта и т. н. Космическият разум, като проява на абсолюта, също се изключва, а също и всякакъв вид антропоморфизъм и антропоцентризъм (като например идеята, че човекът е не само уникално, но и главно същество във вселената и затова всички същности и сили вземат активно участие в съдбата му, с намерението да го "спасят" или "погубят").

Безспорно, човекът е особено същество и е възможно да принадлежи към рядък тип. Ние дори можем да допуснем, че човекът е единственото същество, способно на произволна самотрансформация. Но уникалността на нашата конституция не е достатъчно основание да приписваме на човека Бог спасител, утешител и покровител.

По същия начин и емпиризмът не ни дава нито едно свидетелство в подкрепа на това, че нравствените категории (например добро и зло) биха могли да бъдат "космически" - те произлизат от сферата на човешките оценки и следователно са продукт на нашето описание на света (а "картата", съгласно приетата аксиома, "не е територия").

Впрочем, подобно трезво отношение към нравствените идеи съвсем не води до всеобща позволеност, както понякога смятат повърхностните критици, защото поставената цел трансформацията - ограничава поведението на практикуващия. Енергийната оптималност изисква да се трансформират всички "небезупречни" емоции, чувства и реакции. А тъкмо те са причината за "греховното" и "безнравствено" поведение. Грехът се ражда от злоба, завист, ревност, тщеславие, мързел, безотговорност, страх и много, много други.

Безупречността като базисно психоемоционално състояние премахва причината за "греха". Нещо повече, безупречността осигурява онзи излишък от психическа и емоционална енергия, който позволява на воина да изпита безкористна любов, благодарност и уважение към всичко живо и към Света като цяло. Последиците от подобно отношение са описани ярко от Кастанеда - "отзивчивост, грижливост и внимателност", "любов към Земята", ненатякване на собствената истина, отговорност за тези, които обичаме.

Обърнете внимание на всестранната взаимовръзка между изброените аксиоми. Взети поотделно, те не са нагуализъм. Например не може да се отдели първата предпоставка (монизъм, емпиризъм и реализъм) от втората (не по-малко важна) - прагматизма и феноменологията, или казано по друг начин, от прагматизма на феноменологичното направление. Само заедно тези предпоставки осигуряват правилната позиция за изследване.

Ако отделим реализма и емпиризма от феноменологическия прагматизъм, те могат да послужат за основа на всякаква религия, на всякакъв мистицизъм и окултизъм (а също и на философски материализъм, което е забавно).

Да допуснем, че приемаме източника на опита за реален и емпирично го "опознаваме". Какво следва от това? Последователят на Рьорих има емпиричен опит от разговора си с махатма, християнският мистик - опита от "сливането с Христос", йогата - опита от възнасянето на кундалини или слизането на божествената Шакти. Можем ли да отричаме съществуването на този опит? Не, защото той е бил даден под формата на някакви впечатления. Това е емпиризъм. Ако пък приемем, че източникът на опита съществува извън нас и независимо от нас, това вече ще е и реализъм.

Всяка религия се крепи на това. "Бог е реален и аз имам емпирически опит от общуването с Него" - и какво от това? Нима можем да знаем какво отразява този опит, до каква степен той е адекватен с Реалността, до каква степен е "верен"?

Затова феноменологията казва - ние се сблъскваме с явленията, но не знаем каква е реалността, която стои зад тези явления. Затова "трансценденталните въпроси" са безсмислени. Ако нагуализмът беше отстъпил от последователната си позиция за прагматично постигане на Реалността, той би трябвало да признае, че всяка религия, магия или всеки мистицизъм и окултизъм по един или друг начин са "верни".

Онези, които не са осъзнали това общо взето просто нещо, са се заблудили в мъглата на мистицизма и постоянно смесват Кастанеда с теософията, антропософията и различните религиозни философии.

Аксиомата на реализма казва, че зад всеки опит стои някаква реалност. Но каква е тя? До каква степен ни е достъпна? Вътрешна ли е или външна, и применими ли са изобщо към нея подобни понятия? Феноменологическият подход признава: не знаем. Но като прагматици ние постоянно търсим пътища към нейното познание за практическа трансформация на себе си и света.

Когато един религиозен мистик придобива опит от отвъдното, той не може да признае, че се е сблъскал с интерпретация и продължава да не знае каква е Реалността зад този емпиричен опит. Той просто вярва, че е постигнал брахман, меркава или Светата троица. Точно тук минава границата между религиозния мироглед и нагуалистичната "наука за възприятието".

И тъй като "картата не е територия", описанието не е светът и опитът не е реалността. И това е така винаги - във всяко едно състояние на съзнанието, на всяко ниво на усилване на осъзнаването, във всяко "виждане".

Ние не търсим крайната ПРИЧИНА на опита, ние използваме само самия опит (явленията) и се учим да управляваме явленията така, че нашата природа да се трансформира. Това всъщност е прагматизмът.

Всеки вярвящ е ограничен от опита и мнението си, предполагайки че съществува Той или То (наричани по различен начин в различните религии), и с акта на вярата си в Него променя и "спасява душата си". Вярващият не може да допусне противоположното - че Него го няма и актът на вярата е само психическо (емпирическо) преживяване, създадено от самия вярвящ.

Нагуалистът е свободен - той може да допусне и едното, и другото, тъй като "сваля" самия проблем. Той работи с явленията, предполагайки че те отразяват определена външна или вътрешна (но реална) енергия, и следователно с помощта на явленията той може да се научи да управлява енергията, което пък ще го доведе до трансформация.

В това се състои същността на класическата диада "тонал - нагуал". Нито едно описание на тонала не може да ни даде представа за нагуала. Описанието може да служи само за модел, чиято ефективност непрекъснато се проверява и изследва.

Подобен подход към нагуализма един вид го редуцира, като отсича от методологията му различните преживявания и впечатления, които в нашия тонал винаги се опитват да създадат определена митология и метафизика.

Тази редукция е необходима, за да се избегне простия преход от обичайното описание на света към магическото описание - по същество също толкова изкривено, колкото световъзприемането на един профан. Всички феномени (като се започне от съюзниците и се стигне до Орела) трябва да бъдат поставени на подобаващото им място. Те не са истини и откровения, те са само феномени.

Така изглежда нагуализмът в качеството си на система от аксиоми, свързани помежду си и образуващи единна позиция.

Author signature

-V-