Призоваване на "виждането"

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Този трик на древните толтеки е добре известен на читателите на Кастанеда. Той е свързан със специфично усилие, което изисква голям излишък на енергия, така че не е достъпен за всички. Разбира се, ако толтекът вече има достатъчен опит в режим на виждане, ще му бъде лесно да го "призове". Но ефектът се получава най-вече при тези, чието намерение е истински силно или - както казва дон Хуан - "непреклонно".

Да се произнесе на глас нещо в режим на второто внимание само по себе си е изпитание. Това е още една разлика между второто внимание и вниманието на сънуване.

В сънуването някои могат да бърборят колкото си искат - особено в случай че и наяве са си приказливи. Но когато се намирате във вниманието на сънуване, на вас само ви се струва, че говорите - също както ви се струва, че летите, премествате се, посещавате различни места. В действителност вашето сънувано тяло в това време безметежно виси някъде недалеч от физическото и си съчинява истории - сигурно даже с блажена усмивка...

Във второто внимание всеки разговор изисква огромно усилие. Това състояние по принцип не е за разговори и изглежда, енергийното тяло разбира второто внимание като нещо, което по своите характеристики е много по-близко до състоянието на "повишено осъзнаване", отколкото до нашето първо внимание, където тоналът е сътворил езика и израсналото на негова почва описание на света.

А ако "повишеното осъзнаване" изобщо някога е било естествено за човешкото същество, то това е било преди възникването на езика и на рационалното мислене - дори и в най-примитивния му вид. Така че да се проговори във второто внимание е постижение не само в областта на контрола, това е енергийно постижение, свързано с интеграция на дясното и лявото осъзнаване, с нахлуване на първото внимание на територията на второто.

С това се обяснява и особената ефективност на всяко обявено намерение във второто внимание, в това число и на "призоваването на виждането". В момента на този акт събирателната точка активира съществена част от еманациите, които са здраво "прикрепени" към позициите на първото внимание - и продължава при това да се ползва от целия обем задействани полета във второто внимание.

И все пак, въпреки значителността на това постижение, в енергийно отношение виждането е далеч по-мащабен скок. Затова по правило "призоваването на виждането" дава твърде ограничен ефект - обикновено всичко се изчерпва с проблясък на виждане на избрана енергийна структура. По този начин можем да видим обект, процес или явление, откъснати от общия контекст на мрежата от еманации. Можем също да се убедим, че пред нас не присъства реален енергиен феномен, а халюцинация на тонала - в случай че не виждаме нищо.

Лично на мен за четири години само веднъж ми се удаде да включа пълномащабно виждане в сънуване, използвайки "призоваване". Впрочем не е изключено да има виждащи, които да умеят да използват този метод много по-ефективно.

Author signature

-V-