Спонтанност на "виждането"

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Но един проблем остана нерешен: по какъв начин все пак човек, който никога по-рано не е влизал в режим на виждане, може да го различи от хитроумната халюцинация на тонала, изработена по ведантисткия метод на сат-чит-ананда например или по модела на "сливането с Духа"?

Днес мога да посоча поне няколко (според мен достатъчно ясни) признака, отличаващи виждането от всякакъв род проекции, мислоформи и халюцинации.

1. Виждането винаги идва спонтанно, т. е. напълно неочаквано и внезапно. А в случай на халюциниране (т. е. когато имаме напречно придвижване на събирателната точка) възприеманото се променя относително плавно и по правило построява поредица от картини, с всяка следваща все по-неразличими.

Светимостта им може да се увеличава и накрая се стига или до сливане със светлината, или до абсолютна пустота, изпълнена със самото Битие. Оттук, мисля, идват и общите за всички окултни школи идеи за йерархичността на битието и за разните "планове", по които душата възхожда към нещо неописуемо.

Когато се включва виждането, възприеманата картина се "взривява" от светлина, пренебрегвайки всякакви стъпала, планове и прочее "стълби". В този момент вие не преминавате от един свят на второто внимание в друг, а оставате там, където сте си били.

2. След взрива (лумването), който продължава няколко мига, светът започва да се "намества" отново. Можете да възприемете безчислено множество светещи точки, след това - неизброими линии, пронизващи всичко наоколо, в това число - вас самия. Тези етапи на преустройство на възприятието на принципно ново ниво още не гарантират, че действително се е "включило" виждане.

Най-същественото започва тогава, когато отново възникнат "отделни обекти". Това могат да бъдат най-различни форми или светещи структури. Не е задължително да съвпадат с описаните от Кастанеда, защото на първо време пер-цептивният апарат трескаво прелиства най-различни форми на интерпретация на този колосален поток от сигнали, към който още не е приспособен.

Важното е, че даже на ниво виждане "събирането" продължава. Светещите линии се групират в снопове, кълбета, спирали, тунели. Тъмното пространство между тях също се структурира - от него в определен момент може да "възникнат" незабелязани дотогава образувания от светлина. И всичко пулсира и се движи.

В зависимост от степента на адаптираност на възприятието "обектите" стават все по-ясни и се отделят от другите светещи форми. Постепенно се построява свят, който е невъзможно да бъде описан, но - свят, разделен на обекти и фон, свят не монолитен, а "прекъснат". Както би казал физикът - свят на "кван-ти" и на конструкции от тези "кванти".

Друг е въпросът, че тук всичко решава самото внимание - то избира размерите на "кван-тите", формата им, обема на възприеманото. Виждащият усеща това. Налага се да бъде внимателен със своето внимание, защото то е, което определя "настройката". На първо време е трудно изследваното пространство да се удържа стабилно - пребивавайки в тесния диапазон на интерпретираните от тонала сигнали, ние сме свикнали лениво да ги сортираме, тъй като от опит знаем, че от фиксираната "ивица" все едно няма къде да избягаме.

Виждането ни демонстрира съвършено друг тип съотношение между възприемащия и перцептивното поле, това безкрайно пространство, в което е лесно да се заблудиш, ако не обуздаеш поривите на собственото си внимание. Главните критерии обаче - непрекъснатостта и събраността - се запазват във всеки отделен случай. Докато при напречното придвижване не е така - там възприеманото се стреми към еднороден и монолитен сензорен "шум".

3. Бурна реакция на тялото. Това вече бе разгледано в друг контекст, тук е уместно само да се спомене, че взривното разпространение на светимостта в момента на включване на виждането винаги се преживява почти като шок. Засега е трудно да се каже как именно работят в това състояние различните системи на организма на ниво биохимия и физиология, но е сигурно, че цялата наша "телесност" се подлага на сериозно изпитание за издръжливост. Даже в сънуването това може да се сравни с удар от електрически ток и последваща вълна на чудовищен натиск. Добре, че не е задълго.

4. Отсъствие на емоции. Разбира се, когато за пръв път се сблъскате с виждане, можете да изпитате възторг и еуфория, но даже в този случай обикновено всичко става впоследствие, когато вече сте се завърнали в нормалното възприятие. Халю-цинирането - за разлика от виждането - е емоционално оцветено. В действителност, потокът от емоции (положителни или отрицателни) е неизменна част от самия процес на халюцини-ране. Емоциите провокират илюзиите, подхранват ги, и обратно - илюзиите предизвикват емоции и се поддържат с тях.

Виждането от своя страна е безстрастно. Тук няма нищо, което дори смътно да напомня блаженство или екстаз. Чувството, което съпровожда виждането, е по дьлбоко от всяка емоция, но няма никакво качество. Тук е невъзможно да има любов или страх. Човекът, пребиваващ в това състояние на възприятието, може даже да се усъмни, че е останал човек. (Впрочем такъв род съмнения също идват "със задна дата" - в режим на виждане и те са невъзможни.)

Най-достъпното за човешкото его настроение по време на виждане е настроението за изследване. Когато ще мине телесният и перцептивен шок, когато се разгърнат различните варианти на новото "събиране" на постъпващите сигнали, за работа се захваща онази част от нашата психика, чието предназначение е да знае и да променя, като става по-силна и по-мъдра.

Някой християнски моралист с ужас би нарекъл това състояние "нечовешко", но на мен ми се струва, че то е най-съкровената част от нашата природа, която ни води към безсмъртие и свобода. То ни изглежда неуютно само в началото, докато сме все още във властта на дребнави дела и грижи, които винаги сме смятали за основно съдържание на целия ни живот.

Убеден съм, че ако се опира на тук приведените критерии, практикуващият ще може достатъчно ясно да различава виждането от многобройните самоделни видения, които е такава настойчивост посещават адептите на различните окултно-мистически школи, а и някои "кастанедовци", позабравили за безупречността.

Author signature

-V-