Гласът на Емисаря и гласът на "виждането"

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

"Мистичен" и интригуващ компонент на виждането (впрочем непостоянен) са така наричаните "гласове". Екзалтираните мистици и също толкова екзалтираните последователи на една или друга религия често чуват "гласове", с което са си заслужили известна репутация сред психиатрите. В друга разновидност на "гласовете" е голям интерес се заслушват т. нар. контактьори. Страстта, с която и едните, и другите отстояват достоверността на получаваните от тях "съобщения", ги прави всъщност представители на една обща религия, която по протежение на цялата история на човешкия вид тоналът твори за собствено удоволствие.

Дали гласът свише ще обяви, че "от съзвездието Телец към нас след 10 години ще дойде армада от звездолети, за да спаси умиращата екология на Земята", или че "светът е потънал в грях и след 10 години всички ще бъдат унищожени, но ще се спасят свидетелите на Йехова" - съобщенията са равноценни. Пък и не е там работата. Въпросът е как да се отнасяме към такива съобщения.

Да хукнем към психиатъра, в църквата -или да постъпим в обществото на контактьорите? Даже "последователите на Кастанеда" се изкушават от подобни фокуси и понякога изпадат в масов идиотизъм. А и как да не потръпне начинаещият виждащ, когато чуе наяве например: "Станци ходи! Обърни се към Христа!" (Случва се!) И ето - става довчерашният "толтек" и тича да се изповяда. Инвазията на извънземни впрочем също е сериозна работа - ами ако е истина?

Според наблюденията съществуват два вида "гласове". За природата на единия от тях на мен лично нищо не ми е известно. Знае се само, че той постоянно лъже. В съответствие с терминологията на дон Хуан ще го наречем "глас на емисаря". Вторият говори истината (доколкото това е възможно да се провери) и, изглежда, принадлежи на нас самите. Ще го наречем глас на виждането (по Кастанеда). Гласът на виждането се явява изключително рядко, винаги е лаконичен (две-три думи и край) и съобщава само информация, действително необходима в дадения момент.

Например ако по време на виждане сте се сблъскали с неизвестен светещ обект, гласът на виждането може да каже: "Това е твоят приятел Сергей. Той сега спи." А емисарят ще изнесе, да кажем, ето каква беседа: "Отдясно ще забележиш тъмно петно, което при натиск ще предизвика придвижване на събирателната точка нагоре и съвместно сънуване в тази област от еманациите, където е възможно да придобиеш обекти на силата. Тези обекти на силата са били достъпни само на древните магове и обладават намерение да се пренасят на големи разстояния. Вземи един от тези предмети и насочи вниманието си към горната светеща точка..."

Ако исках да издевателствам над читателя, бих записал цялата история - тя би била напълно достатъчна за прилична глава от високосъдържателната книга "N-тото откритие на Силата". (В интерес на истината, трябва да отбележа, че ситуацията с "емисаря" все пак не е толкова еднозначна. От време на време - може би за да задържи гаснещото внимание на сънуващия - той съобщава информация, която може да се провери.

Аз например именно от него узнах за съществуването на древногръцки град с името Кротон. Съобщението на "емисаря" за това, че "Кротон е разрушен" предшестваше дълга история за отношението на някои дни от мистичния месец, състоящ се от 32 дни, към състоянието на сексуалната енергия в човешкия организъм.

И досега нямам ни най-малка представа дали наистина е съществувал такъв "таен календар" и какво отношение има към това Хеката, спомената на няколко пъти покрай него. Затова пък си изясних, че в Кротон през VI пр. Хр. е живял основателят на философско-мисти-чната школа Питагор. Дотогава никога не се бях интересувал подробно от античния мистицизъм, още по-малко пък - от пи-тагорейската школа, така че случаят може да се отнесе към достоверните, но необясними от гледна точка на първото внимание съобщения на "емисаря".

Такива "привнасяния" на достоверност са доста обнадеждаващи и тъкмо затова объркват изследователя. Целта на "емисаря" е да построи капан за нашето внимание и да ни "прикове" към себе си - което явно може да се постигне и по такъв начин.)

Най-често гласовете възникват в момент на особено пренатоварване на тонала. На първо време такова пренатоварване се получава едва ли не ежесекундно. Не мисля, че виждащите, за които е привично и редовно, твърде често общуват с невидими събеседници. По-скоро това е, така да се каже, "симптом на начинаещия".

Опитът показва обаче, че да се бориш с "емисаря" (а още повече - с гласа на виждането) просто не си струва. Що се отнася за "емисаря" - единственото, което той желае, е нашето внимание. Дали го слушаш или се опитваш да го прогониш - и едното, и другото са му само от полза.

Оставен задълго без всякакво внимание, "емисарят" започва откровено да бълнува, да разсъждава за несъществуващото или безполезното и да класифицира всичко на света, измисляйки неудобни за произнасяне думи. Може също разочаровано да притихне, но не се ласкайте -във всеки момент това дрънкало е готово да се събуди и с удвоена енергия да се залови за своето си.

Специално трябва да се отбележи, че - съдейки по всичко -нито единият, нито другият глас имат каквото и да било отношение към вътрешния диалог. Виждането така препълва с информация тонала, че вътрешен диалог в тази ситуация изобщо е невъзможен. В това е спецификата на виждането и неговата симптоматична разлика в сравнение със сънуването, където -както вече стана дума - вътрешният диалог може да протече с почти същата свобода, с каквато и наяве.

И все пак главният урок на виждането се заключава не в постигането на нагуала, което - както много пъти се каза - така или иначе е невъзможно, а в прагматичното му използване.

С други думи, начинаещият виждащ трябва постоянно да търси и да намира сечението между своето виждане и тоналното възприятие. Разбира се, това невинаги е възможно. Обектът на виждане може да се намира в един от световете на второто внимание или на сънуването - ако е така, просто го оставете на мира. По-добре търсете обекти, достъпни на първото внимание, изследвайте ги и подложете на практическа проверка резултатите от своите изследвания. Отчитайте всички възможни грешки.

Уговорки от типа "този обект (същество) по време на виждането се намираше в друго състояние, защото аз бях във времето на нагуала, а то навярно ще настъпи след седмица" няма да са ви от полза. Даже и да сте прави, все едно - "пропуснали" сте цяла седмица, а това говори за зле овладяно виждане и за необходимост от отчитане на придобития опит. Пътят е дълъг - но нали ни интересуват реални резултати!

Author signature

-V-