Светове на второто внимание

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Световете на сънуването са (до голяма степен произволно) избрани от вниманието съчетания от тонални илюзии и съвкупности от енергийни обекти. Може да се каже, че те съществуват само в главата на сънуващия, тъй като зад тях не стои реална полева структура. Тези "светове" са неустойчиви, те "плават", променяйки своята представеност във възприятието по причудливите закони на личното и колективното безсъзнателно.

Разбира се, световете на сънуването са свързани с определена позиция на събирателната точка, така че с повишаване на степента на контрол от страна на тонала външните сигнали започват да се транслират по все по-подобен начин - съответно сънуващият все по-често "разпознава" положението на събирателната си точка въпреки привидното разнообразие от интерпретации. Съществена помощ в тази връзка оказват запаметяването на общата атмосфера и настроението в съня. Но това е само първата крачка.

Уплътняването на сънуваното тяло влияе на еднородността и повторяемостта на интерпретационните схеми, към които прибягва тоналът при получаване на неопределени сигнали. В общи черти този процес наподобява формирането на тонала на първото внимание при децата, когато описанието на света започва да става устойчиво и монолитно. Единствената разлика е, че тоналът на първото внимание се развива по утъпкани пътища, опирайки се на готовите инвентаризационни списъци на зрелите тонали на обкръжаващите детето хора.

В този смисъл първото внимание до голяма степен се занимава с проста репродукция - от него се очаква само да усвои шаблоните, съставляващи перцептивната матрица на човечеството и да ги адаптира към собствените психологически и психоенергийни особености на субекта. Това е тоналът на времето, или общото описание на света, което се опира на здравата основа на пер-цептивния опит и обучението на стотици поколения.

И все пак дори и в първото внимание описанието на света се строи от тялото, защото тялото е пресечната точка на всички перцептивни координати. Не може да съществува устойчиво възприятие без стабилно усещане на схемата на тялото. Това положение убедително се потвърждава при изследването на сензорната депривация. Достатъчно е възприемащият да бъде лишен от телесни усещания - и описанието на света започва все повече да се размива: отначало се губи ориентацията в пространството и времето, после идва ред на разнообразни илюзии и накрая - на активно халюциниране.

Процесът на упорядъчаване на света на сънуването протича в обратна посока: сънуваното тяло "прави" пространството на сънуването, активизирайки присъщите на тонала способности за структуриране на всичко в света, (и най-вече - за повтаряне на заучените структури). Така "светът на сънуването" става разпознаваем и дори на фона на голямо количество тонални халюцинации започват да се формират устойчиви интерпретации на малкото външни сигнали, които достигат до осъзнаване, а така също и интерпретации, касаещи самата позиция на събирателната точка.

Възникват специфични признаци - да кажем, свят на сънуване с жълто небе (една позиция на събирателната точка), свят на сънуване, където всичко е оцветено само в черно и пурпурно (друга позиция на събирателната точка), свят на сънуване, в който винаги присъстват неизброими причудливи планински върхове (трета позиция на събирателната точка) и т. н.

Наличието на устойчив елемент в картината на възприятието, разбира се, все още не означава, че сънуващият е преминал от вниманието на сънуване във второто внимание. Това са само своеобразни "кукички", свидетелстващи, че тоналът довежда до съзнанието информация за позицията на събирателната точка. Тази фаза от практиката може произволно да се удължи, но все пак имайте предвид, че тук сте доста уязвими. Голяма част от енергийните влияния все така не достигат до осъзнаване.

Вниманието на сънуване демонстрира пасивност и неспособност да се справи с флуктуациите на възприеманата среда. Зад тези неочаквани флуктуации могат да стоят (невъзприемаеми тук) неорганични същества, полеви колебания и енергийни потоци, предизвикващи неустойчивост на достигнатата фиксация на събирателната точка.

На моменти се чувствате просто играчка в ръцете на непостижимата стихия. Зейва пропаст, става тъмно, пейзажът се променя рязко и безпричинно, всичко изглежда плашещо и тайнствено. Това означава, че тоналът блокира значителна част от реалните външни сензорни сигнали.

Ако наяве не е постигната достатъчна безупречност, тук отново се проявява интензивният страх от смъртта, който не само води до значителна загуба на енергия, но и може напълно да спре по-нататъшния прогрес в практиката на сънуване. Изплашеният тонал не желае да се открие за реални сигнали, напротив - строи все повече защитни механизми, в които застрашителните и утешителните илюзии заемат приблизително еднакво място.

На този етап е по-добре сънуваческата практика за известно време да се преустанови и да се проведе обстойна рекапитулация.

Понякога това отнема две-три седмици, но може да доведе до своеобразен "пробив", в резултат на което увеличаващият се обем външни сигнали в сънуването, доскоро драстично изкривени от тонала, да премине в ново качество; тогава устойчивостта на възприятието престава да се опира само на произволното усилие на вниманието и придобива опора в определена ивица (или "сноп") от външни еманации; фрагментите от впечатления в един миг се подреждат и възниква "мехур на възприятието" - също толкова здраво прикрепен към определен диапазон от реалността, колкото и тоналът на първото внимание е фиксиран в нашия ежедневен свят.

Това ново възприятие става свят на второто внимание - свят стабилен и цялостен. Всички съществени за човека енергийни факти в този сноп еманации достигат до осъзнаване. Интерпретациите на едни и същи факти от реалността са винаги сходни, а значи и винаги разпознаваеми. Разбира се, ако не владеем виждането, никога няма да узнаем какво в Реалността съответства на - да кажем - възприетата в света на първото внимание планина, кула, пещера или гора.

Но нали същото се отнася и за привичното възприятие - ние може никога да не узнаем природата на нещата, но се научаваме да използваме от прагматична гледна точка своето възприятие. С други думи, в света на второто внимание е също толкова сигурно, че ако днес виждаме планина, след седмица това ще бъде пак планина, а няма да се е превърнало в средновековен замък например. И това е основната функционална разлика между световете от второто внимание и световете на сънуването.

Но какво всъщност е това? Колкото по-далеч от привичната позиция на събирателната точка е разположен светът от второто внимание, толкова повече са странностите и причудливос-тите в тоналните интерпретации на неговата енергийна среда. Но тази странност и причудливост е стабилна, т. е. тя може да служи за ориентир при преместване в новото перцептивно поле.

Впоследствие, ако навлезете в режим на виждане, несъответствието на Реалността спрямо интерпретацията вероятно ще ви порази. Понякога живото се възприема като неживо (това се отнася за неорганичните същества от определен тип - по-подробно вж. в следващата глава), слабото - като силно, и обратно.

По твърде своеобразен начин се възприемат енергийните структури, движещи се в "мехура на възприятието". Поради условността на пространството (разстоянието) скоростта им на движение също става условна; масата им от своя страна се обуславя от силата на импулса на въздействието им върху нас.

Непривичните за интерпретационния механизъм на първото внимание връзки между еманациите и сноповете от еманации често се възприемат като сложно организирана веществена среда - например лабиринт или подобно на пчелна пита множество клетки, "мехури" от непонятен материал и т. под. (Такъв е например според описанията на Кастанеда "светът на неорганичните същества".)

На значителни трансформации се подлагат самите пространствени координати - възприеманите полета се стремят към сферичност, небето и земята често са по-изпъкнали (или вдлъбнати), отколкото в първото внимание, самата организация на средата изглежда по-стройна (изобилие на концентрични окръжности, спираловидни конструкции и ландшафти, ритмично повтарящи се сегменти и т. н.).

Това е още едно следствие от активната адаптация на тонала към свръхсложната перцептив-на среда, в която се е озовал. Там, където интерпретационните механизми са пределно натоварени, тоналът превключва на щадящ режим. Иначе казано - започва да опростява.

В "близките" светове от второто внимание това явление е почти незабележимо. Затова пък в "далечните" фундаменталните шаблони на възприятието (кръгове, сфери, лабиринти, концентрични окръжности) започват да се проявяват все по-активно.

Матрицата на тоналното възприятие демонстрира простота навсякъде, където се сблъсква с твърде висока сложност. Доминирането на изброените форми обаче може да бъде и сигнал за опасност или предупреждение, че сте се хванали в "паяжина" на тонала. Непонятната, но хипнотизираща простота на структурите има способността да привлича с особена сила нашето внимание.

Освен това (според моя личен опит) тези форми често свидетелстват за висока енергийна плътност на конкретния свят на второто внимание. Опитвайки се да съхраните сънуваното си тяло от големия натиск на външните еманации, вие губите твърде много енергия. Това обаче не означава, че подобни светове трябва на всяка цена да се избягват.

Ситуацията е парадоксална - от една страна, те изсмукват вашата енергия, но пък от друга развиват вашата способност да я поглъщате с все по-голяма интензивност. Това натоварване "изковава" сънуваното ви тяло и го обезпечава с по-мощни "щитове".

Ще опиша накратко седем снопа еманации, които се възприемат от човека като цялостни светове от второто внимание. Не мисля, че някой знае със сигурност колко такива светове съществуват изобщо в енергийната Реалност. Възможно е броят им да е безкрайно число. Редно е да отбележа, че тук се опирам на собствения си сънувачески опит, който съществено се различава от описания в книгите на Кастанеда (макар понякога да ми се струва, че все пак може да се открият и някои общи черти).

Световете от второто внимание ще бъдат изложени според реда им на отдалеченост спрямо първото внимание. Трябва да се има предвид, че критериите за "отдалеченост" са субективни.

Само за първите три "свята" може да се говори със сигурност - те са последователно разположени след първото внимание. Разположението на останалите четири може да се окаже неточно. Във всеки случай описаното по-долу не трябва да се възприема като "карта на световете".

Същото се отнася и за подробностите в устройството им (в качеството на "описание"). Ключовите моменти са общи, защото се опират на интерпрета-ционните схеми, присъщи на общочовешкия тонал, но детайлите на света всеки "строи" и вижда посвоему (само съвместното сънуване демонстрира, че субективните интерпретации не са абсолютни).

1. Първи свят. Значителна част от образуващите го еманации съвпада с тези от света на първото внимание. В повечето случаи сънуващият го приема за нашия ежедневен свят и смята, че е попаднал там в резултат на екстериоризация, т. е. "излизане извън астралното тяло". С тази заблуда някои не се разделят през целия си живот.

В случая е наистина сложно да се разпознае един такъв свят. Първо, той е практически неразличим от света наяве. Второ, в енергийно (силово) отношение той е и здраво прикрепен към него - оттам проникват магически влияния и въздействия, предава се информация и т. н.

Когато Кастанеда се озовава на пазара в Мексико (прелитайки през залата, където се продават самолетни билети), дон Хуан настоява той да запомни всичко, което вижда наоколо. Целта е не само усилване и стабилизиране на възприятието. Както помните, любопитният Карл ос по-късно се убеждава, че видяното от него в редица детайли не съвпада с реалността на първото внимание.

По този повод дон Хуан загадъчно пояснява: "Ти се намираше във времето на нагуала." Това е типичен пример за посещение в първия свят. Кастанеда го преживява още няколко пъти (например когато насън отива в любимото си кафене, а после минава оттам и наяве и по непонятни причини изплашва посетителя, който го бил забелязал в сънуваческото му странстване).

Би могло, разбира се, да се твърди, че първият свят ни е достъпен и в обикновен режим на възприятие - но подобна теза опростява и до голяма степен изкривява ситуацията. Действително, първият свят се съвместява със света на първото внимание (що се отнася до обема от еманации - повече от наполовина), но функционира по други закони и в някои аспекти принципно се различава от него. Преди всичко това касае еманациите, свързани с усещането ни за време. Неслучайно дон ХуаЦ говори за "време на нагуала".

Не може да се каже, че първият свят се намира в бъдещето или в миналото по отношение на нашето "наяве" - би било много просто, но в първия свят времевият поток е организиран напълно различно. Сложната му нееднородност стъписва и понякога даже пречи, ако искаме чрез него да окажем реално въздействие върху света на първото внимание. Тази неопределеност отначало буди раздразнение. Струва ни се, че вместо реалност тоналът отново ни пробутва някаква съвкупност от самоделни халюцинации.

Но не е така. Изкривяването на времевия поток не произтича от нашите спомени или нашето въображение, често даже по никакъв начин не е свързан с нашия индивидуален опит. Например когато Кастанеда вижда, че на пазара се продават монети, той очевидно не знае това предварително, а обстоятелството, че сергиите с монети работят само в неделя, си изяснява впоследствие.

Не така често, но все пак постоянно, в първия свят се наблюдават "изкривявания" и на пространствената тъкан. Някои участъци са като "съшити" един за друг, други напълно отсъстват. И това отново е свързано не с прекъснатостта на тоналното възприятие, а с характера на движение на самата реалност, т. е. на потока от еманации, съставляващи първия свят.

По такъв начин първият свят далеч не винаги съвпада със света наяве - понякога в него липсват цели "области" и на отделни места е невъзможно да се проникне по никакъв начин, тях просто ги "няма". А на тяхно място е възможно да се открие нещо, което не съществува наяве.

Енергийните взаимодействия тук протичат различно и въз основа на тези разлики се строят някои видове "магически атаки" или "изцеления". Дори и най-лекото съприкосновение може силно да навреди, а понякога и да убие. Други действия (като поглаждане по главата, допиране на "предмети" и пр.) имат целебен ефект.

Повечето от хората, живеещи в нашия свят, са достъпни за контакт в този първи свят от второто внимание. Разбира се, техният тонал блокира възприятието, в резултат на което те не запомнят срещата с вас. Почти всеки практик, постигнал успех с "астралната проекция", може да разкаже за такива срещи и даже беседи със свои познати, да опише детайлно реални и потвърдени впоследствие обстоятелства (елементи от мястото, обстановката), да узнае от своите събеседници факти, съответстващи на действителността и известни само на тях (а те упорито нищо не помнят, удивляват се и не вярват).

Такива са последствията от контактите с реални хора в първия свят. Тъй като тяхното внимание е напълно погълнато от енергообмена с избраната от тонала среда, те не отчитат други взаимодействия и не могат да реагират осъзнато на тях. Това е опасно положение, защото обикновеният човек се оказва съвършено беззащитен пред въздействията от първия свят (и някои "черни магове" от векове злонамерено се възползват от тази ситуация).

Особен интерес за изследователя в първия свят представляват такива области и обекти, каквито не съществуват в света наяве. Много често те се оказват зони на преход към следващ свят. Сами по себе си те са странни и поразяващи въображението места. (Най-поразителното, което съм виждал в първия свят, бе огромен индуски храм, изсечен в цяла скала - гигантско необитаемо съоръжение, оформено изключително грубо и просто. Не бих могъл да предам впечатлението, което той ми направи - и то при положение, че го видях през нощта, на светлината на ярка и пълна луна. Изглеждаше съвсем земен и същевременно толкова чужд. Както се оказа, изходът към следващия свят от второто внимание се намираше на самия му връх.)

Известен оттенък за "неестественост" (на мястото или постройката) често говори за по-голяма интензивност на тези еманации, които са способни да преместят нашето внимание и сънувано тяло по-нататък.

2. Черен свят. Прави впечатление на далечен, хладен и непостижим. Първата среща с него зашеметява и потиска. Без съмнение в него няма нищо човешко. Най-вероятно в него няма и нищо живо.

И въпреки това - тъй като непосредствено следва "първия" -този свят се намира най-близо до човешката позиция на събирателната точка. Макар да е съвършено неутрален по отношение на човека, той така плаши някои сънуващи, че пребивават ли в него веднъж или два пъти, оттам нататък те с всички сили се опитват да го избягват. Трудно ми е да преценя дали Кастанеда описва именно него. Във всеки случай лично аз не забелязах пребиваването ми в това пространство да се отразява по някакъв начин на тялото ми или на протичането на биологичното ми време.

Въпреки плътността си тази съвкупност от перцептивни идеи не привлича вниманието на сънуващия. С други думи, оттук е лесно да се избяга - назад, в "първия свят", или пък напред. Поради тази причина наплашените сънуващи могат лесно да го прескочат.

На пръв поглед черният свят изглежда скучен и еднообразен. В него нищо не се случва. Ниско "небе" с влакнеста структура, състояща се от ивици с различна степен на чернота; тъмен равнинен ландшафт; тук-там - полегати и невисоки хълмове. И все пак това перцептивно пространство дава възможност за придобиване на уникален опит.

Тук сънуваното тяло може да се оформи качествено и правилно - еманациите, съставляващи този свят, не оказват натиск върху него, но в същото време не му позволяват например да "лети" като в първия свят. Сънуващият усеща себе си "въплътен", усеща движенията си, в резултат на което бързо получава пълна свобода на управление на тялото. В "първия свят" понякога ни е трудно да се "обърнем" например или да извършим последователно множество точни и дребни движения. Тук, в хладния сумрак на черното пространство, това се постига удивително лесно.

При продължително пребиваване в черния свят става ясно също, че той съвсем не е толкова монотонен, по-скоро е твърде мащабен за нас. Тук има странни "низини" и не по-малко странни "възвишения", но перспективата на нашето възприятие е така променена, че откриваме тези особености на релефа едва когато попаднем в самия им център - на върха на "хълма" или в най-ниската точка на "долината".

Бавното и непрекъснато протичане на енергията, което се усеща тук, е всепронизва-що. Може би точно тази енергия способства толкова точно да се оформи сънуваното тяло. Това е като пребиваване в еластична и все пак неоказваща съпротива среда. От време на време се появяват неорганични същества - в тукашния "сумрак" те винаги се представят като "светещи същности". Най-често това са "скаути" или плътни структури, които правят впечатление на "разумни" и се движат нанякъде по своите си непонятни дела, без да обръщат внимание на сънуващия. Възниква впечатлението, че тук те също са пришълци, "минувачи".

Редно е да се отбележи, че в "черния свят" намерението е особено ефективно. Наистина, изисква се специално усилие дори само за да си спомните за възможността да формулирате намерение, но затова пък резултатите се проявяват незабавно. Благодарение на това сънуващият може да премине от черния свят във всеки друг от известните му. И за тази цел не се нуждае от никакви специални "места". Черният свят никого не задържа. Лично аз и до днес продължавам да го изследвам и да работя тук върху сънуваното си тяло.

Ъ.Жълт свят, или "свят на съкрушителното налягане". Има странна структура - състои се от еманации, чиято плътност се повишава в дадено направление. Тук може да се проникне през една неголяма област, чиято плътност на еманациите е минимална и която се възприема като пустиня с жълтеникаво небе.

При преместване в този свят всичко наоколо се потапя в гъста жълта мъгла, а под краката възниква нещо като лепкав пясък. Това много прилича на кастанедовското описание на света, в който човек попада, пресичайки "стена от мъгла". Наистина, в моето възприятие "стена от мъгла" нямаше.

Жълтият свят оставя неприятно впечатление у сънуващия. Любопитното е, че въпреки толкова странната си и непоносима среда той е обитаем. Откаже ли се от преместване на сънуваното тяло в това пространство, човек може след известно време в "далечината" да различи (даже не на хоризонта, тъй като там перцептивната среда е организирана по такъв начин, че линия на хоризонта изобщо не съществува) неясно движение около сиви куполообразни конструкции. В тази "далечина" доминират кафявите и изобщо тъмните тонове. Ето защо наименованието жълт свят е до голяма степен условно.

Твърде вероятно е в своите отвъдни търсения и видения мистиците и религиозните визионери също да са попадали там. Сравнете го например с описанието на "ада", направено от един християнин, който някога се увличал и по окултни техники:

... Що се отнася до ада - това не е "само огън". Това е място. С повърхност, релеф, постройки, клисури, мостове - без небе, звезди, слънце, луна. Крайно неприятно, изсмукващо място, с различни степени на "тъмнота" и много ъгълчета, където ако изобщо има огън, то той не е голям.

За съжаление, в неговата реалност вярват малцина... Ако трябва да се изразя с вашия език - нивото на плътност в ада е къде-къде по-високо, отколкото на земята (за душите ни, разбира се, не за телата), и затова обикновеният човек е даже по-светъл от обкръжаващото го (преди да попадне там окончателно).

Да останеш там за повече от петнадесет минути е трудно, противно, непоносимо. Не може даже да си представя какво им е на онези, които (след смъртта на тялото си, естествено) са прекарали в този свят хилядолетия.

... И още - там цветовете не са като нашите, материалните, а са много по-наситени. И всичките пет чувства преливат едно в друго... (Из "Православен форум на дякон Андрей Кураев".)

Както виждате, съвпаденията са много: отсъствието на "небе" (даже на "линия на хоризонта"), висока плътност, налягане и невъзможност да се остане задълго, "наситеност на цвета".

Казват, че някои сънувачи могат свободно да странстват тук. Аз не можах. Пък и не намерих източници на енергия, а пребиваването в жълтия свят е наистина изтощително. Сънуваното тяло може бързо да го напусне, ако не изразходва силите си, а насочи вниманието си "нагоре" или "надолу". Спирането на вътрешния диалог почти мигновено изнася възприемащия от тази неприятна област.

Както вече писах, разположението на останалите светове от второто внимание спрямо човешката позиция на събирателната точка не ми е известно. Не бих могъл да твърдя, че се намират след жълтия свят, тъй като (по описаните по-горе причини) не ми се удаде да го пресека пълноценно. Не открих и никаква последователност, дори проблясъците на виждане не ми бяха от полза. Така подреждането оттук нататък не се опира само на моята интуиция.

4. Втори свят. Трудно е да се стигне до него, макар че прави впечатление на нещо напълно човешко. Много точно го е описал Робърт Монро: този свят изглежда стар, бавен и уморен; тук живеят хора (или същества, които ние възприемаме като хора); има градове със странна, ниска архитектура; ландшафтът и растителността също слабо се различават от тези, които виждаме в първото внимание. Общата черта е равност, изгладеност и покой.

Този свят обаче е и опасен, защото увлича вниманието и го поглъща в себе си. Нарекох го "свят на изтощеното време", тъй като за енергийното тяло времето там се движи твърде бавно, в резултат на което динамиката на всички процеси е впечатляващо ниска.

Тук ефективността на намерението се понижава, а осъзнаването постепенно става пасивно, съзерцателно и податливо на външни въздействия. Местните "жители" бавно се занимават с някакъв "мътен" живот.

Заобиколени са от примитивен и малко плашещ бит - без привичните за нас технологии, електричество, средства за придвижване, фокусира ли се върху този свят, сънуваното тяло започва да отслабва. Възможно е него да има предвид Кастанеда, когато разказва как започнал да губи воля и памет за това и едва не останал завинаги в някаква примитивна постройка.

Според мен по-добре е този свят да се избягва. Той е привлекателен по-скоро за изследователите със своеобразно етнографско любопитство. Странните предмети на културата, странните оръдия на труда и не по-малко странните занаяти, причудливата архитектура и неразбираемият начин на живот -всичко това даже "очарова". Изследванията във втория свят обаче изискват значителен запас от енергия, за да се устои на сънливостта и безразличието, които царят тук.

5. Свят на "съюзниците"-!. Сложно място, гъсто населено от няколко вида неорганични същества наведнъж. Поразява с изобилието от гигантски многослойни съоръжения. Общо усещане за лекота. Изключително ярко небе - синьо, преминаващо в гъста синева, поради което на човек му се струва, че е попаднал насред планина.

Пространство, наситено с интензивни и разнообразни енергии. Тук сънуваното тяло може активно да се отдаде на своята склонност към "трансформации" и "превръщания". Въпреки общата си лекота и относително ниската си плътност, то се насища с бурни енергийни потоци и се стреми да прояви новата си сила по най-разнообразни начини.

Може да се каже, че този свят е "преизпълнен" с магия. Те-лепортации, превръщания, промени в режима на възприятие -всичко се постига лесно и предизвиква възторг.

А върховете на гигантските съоръжения са изумително зрелище. "Съюзниците" тук непрекъснато контактуват със стихиите, извличайки и поглъщайки от тях колосални маси енергия.

Този свят отначало може да изглежда дружелюбен и комфортен за изследователя, но много скоро става ясно, че това съвсем не отговаря на действителността. Докато сте в позицията на наблюдател и просто се ползвате от удобните свойства на силовите полета, всичко е прекрасно. Но изведнъж възниква силното изкушение да се запознаете с обитателите на този свят по-отблизо.

Те - без съмнение - са разумни и активно общуват помежду си. Тук го няма угнетяващия натиск на средата, няма явна агресивност. Цари едва ли не празнична атмосфера. Високите скорости и познавателната активност на "съюзниците" навеждат на мисълта, че тяхната "цивилизация" е изпреварила с много човешката.

Наблюдавате как тези същества напускат своя свят и после отново се завръщат в него. Може би умеят да използват "тъмното море на осъзнаването" като транспортно средство (наистина, нито веднъж не се реших да ги последвам -кой знае колко далеч щяха да ме отнесат).

Опитате ли се обаче да влезете в контакт с тях, светът "настръхва" и всячески се старае да ви отблъсне. Тук явно никой не се интересува от хора и проявите на човешка активност се възприемат като посегателство над неприкосновена територия.

Обикновено местните бързо се отървават от вас, като ви нанасят понякога доста болезнени удари. Забранена област са и "научните" (ако можем така да ги наречем) интереси. Ако твърде внимателно наблюдавате тайнствените манипулации над енергийните потоци, с които "съюзниците" се занимават на върховете на своите "кули", също ще ви отхвърлят на значително разстояние или даже ще ви наложат "изгнание" от този свят въобще.

След два такива неприятни "контакта" стигнах до извода, че е по-добре да се огранича с използване на самото пространство (което е наситено с енергия) и да избирам области, където няма кой да реагира на присъствието ми толкова "емоционално".

Такива области има, и те не са малко. В света на съюзниците може да се намерят пустинни ландшафти с много сложен релеф, с множество остри върхове и дълбоки проломи, които живописно блещукат под невидимо слънце. Изобщо този свят е поразително красив и увличащ. Характерни за него са яркостта и кон-трастността на възприятието и изобилието от необичайни форми на живот, които по някакъв начин са групирани по "равнища". Тези "равнища" изглеждат като прагове, планински тераси или етажи в огромни съоръжения.

За съжаление е трудно да се проникне в този свят на съюзниците. Поради неизвестни причини той е доста капризен. Случва се сънуващият да бъде изхвърлен буквално миг след като е попаднал там - като "отнесен от вихъра". (После по правило не се завръща в света на първото внимание, а потъва в тъмата на черния свят, или дълго блуждае по ъгълчетата на първия свят - нейде в далечни краища, в чужди градове, сред планини, пустини и гори.)

Може би пребиваването в това привлекателно пространство зависи изключително от моментното състояние на енергийното тяло. Лично аз съм се озовавал там само шест пъти за последните две години.

6. Свят на "съюзниците"!. Без съмнение е враждебен и има изключително сложна структура. Изглежда, това е светът, описан от Кастанеда. Първия път моят тонал го идентифицира като огромно количество "пчелни пити" с неправилна форма, изградени от призрачен зеленикаво-кафяв материал.

Тук се срещат само два типа неорганични същества. Едните пълзят и напомнят причудливи насекоми, другите имат сферична форма и летят с огромна скорост. "Насекомите" имат не една, а няколко точки с висока светимост. Тяхната форма и структура непрекъснато се мени, а когато не се движат, броят на светещите им точки намалява до една.

Сферичните "съюзници" изглеждат еднородни. Приличат на зеленикави кълбовидни мълнии, ритмично пулсиращи по краищата. Излъчват усещане за много висока плътност и концентрирано намерение. Ако не беше това чувство, спокойно можеше да се сметнат за неживи енергийни обекти. Никога не изпитах желание да се доближа до тях - тяхната сила отблъсква, а не притегля, за разлика от "съюзниците" от първия свят.

Иначе не забелязах в местните неорганични същества характерната за други подобни форми склонност да взимат в плен неканени посетители. Наистина, моят опит се ограничава само с четири кратки посещения.

Първият ефект при навлизане в този свят е "оглушаването". В него има определен тип налягане (или движение на еманациите), който се възприема от нашия тонал като беззвучен шум. През първите минути ушите просто "отказват", а в главата ти настъпва суматоха и въртене.

В процеса на практиката много от тези ефекти се преодоляват и човек получава възможност до голяма степен да функционира свободно. Усещането за фундаменталната противоестест-веност на цялото пространство обаче, както и неприязненото му отношение към пришълците, остава.

Този свят на съюзниците заставя сънуващия постоянно да бъде нащрек, той буквално излъчва заплаха. Докато "оглушаването" попремине, човек се чувства парализиран и за няколко минути безпомощен. През това време еманациите могат да ви пренесат (пряко волята ви!) във всяка призрачна област. Интересното е, че въпреки всичко тукашното пространство не създава впечатления за лабиринт, а по-скоро за неизброимо множество от тунели, в края на които не се наблюдава нищо друго, освен споменатото зеленикаво излъчване.

Несъмнено негативна характеристика на това перцептивно поле е пълната загуба на усещането за сънуваното тяло - колкото и да е плътно то във всеки от останалите светове на второто внимание, тук възприемането му или е невъзможно, или се блокира от някакви външни въздействия.

"Отсъствието" на тяло води до неопределеност на интерпретациите. Всеки път, когато попаднете в това пространство, то ви изглежда различно. Запазват се само тънкото зеленикаво сияние и изобилието от "области", подобни на пещери, тунели, шахти и т. под.

Този свят е пълен с енергия, но качеството й (ако мога така да се изразя) прави сънуващия мрачен, дори озлобен. И най-краткото пребиваване в "зеленикавите тунели" оставя специфично настроение за няколко дни напред. Възстановяването на безупречността след това изисква особени усилия. В този случай е най-добре излишъкът на енергия да се насочи към рекапитулация, тъй като тя съчетава в себе си успокоение, снемане на напрежението, уединеност.

И накрая, това е свят на "мрачната сила". Не намерих полза от пребиваването си в него, но изглежда за никого не е възможно напълно да си го спести. Веднъж озове ли се сънуваното ви тяло в зеленикавото пространство на мрачните насекоми-"съ-юзници", вие в бъдеще неведнъж ще попадате там.

Лично аз се стремя винаги да "избягам" по най-бързия начин.

7. Плътен свят. Най-далечният и най-труднодостъпният. Тук няма нищо живо. Силният натиск на еманациите "натиква" сънуваното тяло в земята на този свят. В него няма как да се правят разходки, така че се налага да се търси удоволствие в съзерцава-не на монументалността на "пейзажа".

А той действително е такъв. Невъобразимо високи планински върхове и огромно светило над тях, поне десет пъти по-голямо от Слънцето. (Ако не се брои първият свят, това е единственият свят от второто внимание, където успях да видя "слънце".) Може това изобщо да не е слънце, защото е твърде голямо и се вижда как по повърхността му преливат вълни от оран-жево-червена светлина. Освен това се движи по небето твърде бързо, но макар да сте съвършено неподвижни, вие като че го следвате, защото - въпреки скоростта на неговото преместване - никога не го губите от поглед.

Характерен ефект е промененото усещане за времето - посещенията в този свят продължават понякога с часове, докато в първото внимание междувременно са изминали най-много пет-надесетина минути.

Съдейки по моя личен опит, да се попадне директно в плътния свят е невъзможно. Най-често е необходимо последователно да се премине през първия, черния и жълтия свят. В сравнение с тях, сънуваното тяло тук се усеща много по-ясно, но почти безпомощно, като налято с олово и приковано към определена точка от планинския ландшафт.

Въпреки общото чувство за непоносим натиск, плътният свят привлича, създава незабравимо впечатление и доставя естетическо удоволствие. В това пространство най-ярко се преживяват две неща: вечността и красотата. Не мога да обясня рационално причините за това чувство. То идва от дълбините на тялото, буквално го чувствате през "просвета", а визуалните впечатления просто илюстрират възникващите усещания. Може 5и е така.

На мен този "свят" ми изглежда своеобразна сърцевина на потока на големите еманации. Възприемането му приобщава съм фундаменталната енергия на Реалността, към нейната "поч-?а". Вероятно прекосяването му може да доведе до виждане на Зрела. Ако това е вярно, подобно виждане трябва да бъде наистина зашеметяващо.

Описах седем перцептивни пространства, за които е характерна висока стабилност и повторяемост на възприятията. Затова ги наричам светове от второто внимание.

За реалния статус на тези светове ние, разбира се, нищо не :наем. Трудно е да се каже в каква степен те се съотнасят с ютоците и сноповете от еманации. Устойчивостта на възприятието в тях може да се окаже субективна - въпреки че вътрешно-о чувство категорично протестира против подобно допускане. Лота. само да кажа, че сънуваното тяло упорито желае да смята ова за светове от второто внимание. Това са позиции, в които ъбирателната точка намира достатъчно количество комплекс-ю въздействащи външни сигнали, за да може да се фиксира.

Откриването на тези пространства е от полза в практиката ta сънуване. Всяко посещение в свят от второто внимание ви грави по-алертни и ви носи едно особено чувство за цялостност и завършеност на сънуваното тяло, което за обикновени-е осъзнати сънища не е характерно. Тези пространства могат а послужат като тренировъчни площадки и източници на енергия. Освен това, посещавайки световете от второто внимание, ние реално опознаваме Големия Свят, който е недостъпен в режима на обикновеното възприятие.

Откъслечните и кратковременни преживявания предизвикват у мен силното подозрение, че на човек са достъпни още много "светове". Разнообразието на реалността не се изчерпва с това, което е описано тук. Всяко следващо ниво на трансформация на енергийното тяло открива на осъзнаващото същество нови области за възприятие, изучаване и по-нататъшно използване. Убеден съм - това е само началото.

Author signature

-V-