Сталкинг на сънувача

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Подготовката за сънуването започва през деня.

Трябва да се отбележи, че за хората, които по своята конституция се отнасят към сънуваните, социално наситеният живот в първото внимание почти винаги изглежда неприятен, изморителен и угнетяващ. Самият факт на пробуждане за мнозина носи повече или по-малко явен печат на разочарование, тъй като именно насън се открива пътят към най-важните за сънувача източници на енергия - и неговото тяло е наясно с това даже в случай че той никога не е чел Кастанеда.

Обикновено за сънувача бодърстването безсъзнателно се асоциира с безсмислена загуба на енергийните ресурси, получени в съня. Подобно отношение към света на първото внимание на фона на заниманията със сънуването не само забавя всеки възможен прогрес, но и развива енергийни (а след тях - и психологически) изкривявания на личността.

В редки случаи натрупалите се изкривявания могат да хвърлят сънувача в паяжината на депресията, да доведат до развитие на мрачен аути-зъм и в крайна сметка да сведат до нула всичките му успехи в областта на вниманието на сънуването. За сънувача това е равносилно на обезсмисляне на целия му живот.

Преходът към бодърстване като към сталкинг и разбирането на сталкинга като упражнение по усъвършенстване на сънуването е вярната психологическа позиция, която сама по себе си снема ред естествени за сънувача психологически напрежения в очакване на бъдещите "безполезни трудности" на деня.

На първо място е важно да се помни, че ако искаме да постигнем кардинални успехи в сънуването, а не да се ограничим с временни проблясъци на осъзнатост по време на сън, дневният ни живот трябва да се промени по определен начин. Натрупването на енергия и "разклащането" на събирателната точка е занимание преди всичко на първото внимание.

За щастие, тези промени в реалния живот не са толкова забележими, че да превърнат практикуващия в "странен субект" за околните; те касаят основно несъществените за външния наблюдател тънкости на вътрешния живот - преди всичко характера на преживяване на собствените реакции. Това е именно точката, в която по естествен начин се пресичат безупречността и сталкингът -позиция, на практика демонстрираща неразделността на едното от другото във всекидневния социален живот.

Безупречността, непосредствено проявявана в социалното поведение, изглежда не просто странно - тя всъщност зачертава всички психологически ценности и координати, върху които се градят човешките взаимоотношения. Концентрирайки вниманието си върху безупречността, практикуващият започва много бързо да осъзнава колко далече са съдържанията на вътрешния му живот от стандартния набор поведенчески реакции и отношения, установени в социума и приети от него в качеството на "правилни" и "нормални".

"Социалните маски" и "социалните роли", прикривани дотогава от поведенческите авто-матизми, изпъкват и стават фалшиви. Това състояние поражда не само трудности за стандартното му функциониране в социума, то носи и своите плюсове, които стават предпоставка за оформяне на правилен сталкинг.

Тъй като всички социални роли във възприятието на "толтека" се оказват еднакво фалшиви, изчезва принципната и несъзнаваема граница между "ролите" и "маските", които по-рано са му се стрували близки, характерни за него, и "чуждите", "далечните", "несвойствените". С други думи - представата за себе си, "образът на самия себе си" (както това е прието да се нарича в традиционната психология) губи определеност и "образът" става обект на преднамерен избор, а не комплект от заучени навици.

Общата нагласа за безупречност, последователно култивирана всекидневно и непрекъснато, предизвиква пауза в реагирането. Разбира се, това не се случва веднага и не засяга всички типове поведенчески ситуации едновременно.

Човекът представлява сложен набор от автоматизми, всеки от които има собствена сила и собствена степен на формираност, така че безупречността заработва неравномерно - на първо място влияе на най-късните и слабо оформени стереотипи и постепенно прониква в дълбочината на нашата емоционална и поведенческа природа.

Но всеки път, когато използвате получената в резултат на безупречната настройка пауза за съзнателен избор на реакция и поведение, получавате енергиен тласък за сънуване в най-близката нощ.

Всяка прекъсната с усилието на осъзнаването привичка на социално реагиране е принос в сънуваческата практика. Може би тази мисъл ще примири сънуваните с необходимостта така или иначе да се занимават със сталкинг, защото на тях най-често им се струва, че подобни "игри" са безсмислени и изморителни. "Паузата на безупречността" дава възможност да си припомним кой метод на емоционално преживяване и поведение е нетипичен (т. е. автоматичен) за нас и да се откажем от него в полза на друг - не непременно право противоположен.

Защото иначе това не би било сталкеровски подход, а по-скоро "маскиращ", "прагматичен", т. е. съответен на целите на социалната комуникация. А целта на сталкера в общуването с външния свят е постигането на желания резултат при най-малки загуби на енергия. Т. е. вашата социална активност трябва да бъде оптимална - успешно изпълнение на утилитарните задачи с минимална вътрешна въвлеченост в идеите и ценностите на социума.

Разбира се, за да се разбере какъв именно е оптималният сценарий на вашето поведение, трябва да се научите да бъдете внимателен. Безсъзнателното отвращение към социума, характерно за сънуваните, е, по правило едно от главните препятствия в приучаването на такъв тип внимателност. Безупречността помага напълно да се осъзнае че това отвращение (неприе-мане) е свързано с чувството на жалост към себе си.

На сънувача му е безинтересно да наблюдава поведението на околните, защото в неговите очи мотивите, желанията, претенциите и загрижеността на ограничения "социален тип" не са нищо повече от загуба на време и сили и само излизането извън пределите на човешкия свят чрез сънуване изглежда осмислено и важно действие.

"Проследяването" на тази така очевидна и все пак "изтласквана" позиция не винаги е толкова лесно. Ако сънувачът направи това отношение осъзнато и го свърже с корена на всички подобни емоции - жалостта към себе си, - той ще успее да отстрани определен обем психически напрежения и да се "вгледа" в своите партньори по социални игри.

Всеки от тях си има своите малки желания, своите малки опасения, своя товар от представи за "правилно" и "неправилно", "нужно" и "ненужно", "полезно" и "вредно". Техните "корпоративни" (в широкия смисъл на думата) интереси лесно се поместват в недотам сложни схеми, а емоционалните им импулси изискват ограничен набор от "симетрични" отговори.

Сънувачът става "неуязвим" за социалните играчи от момента, в който започне съзнателно да използва тези познания на практика. Трябва само да се има предвид, че оптималното използване на енергията предполага не само тактически, но и стратегически подход.

С други думи - трябва да се обръща внимание на истинските цели на партньорите, а не само на ситуативните. Например от гледна точка на ситуативната икономия на енергията е за предпочитане винаги да се демонстрира безс-трастие. Но от гледна точка на стратегията понякога подобно поведение може да се окаже сериозна грешка.

Много често от нас се очаква справедлив гняв, заинтересованост, ентусиазъм, съчувствие и т. н., а безстрастието се възприема като равнодушие, безразличие, високомерие. То може да ни направи уязвими в перспектива - тъй като ще станем обект на неприязън, нападки, раздразнение и всеки път ще бъдем принудени да пилеем сили за преодоляване на препятствия, които би могло да ги няма.

Стратегическият подход се отдава на сталкерите лесно и затова те в крайна сметка печелят - докато на сънувача му е нужно специално усилие на вниманието, за да преодолее социума отвътре, т. е. за да превърне социалната си активност в метод за натрупване на енергия вместо в повод за нейното лекомислено разхищение.

По такъв начин сталкингът за сънувача е стратегически избор на тип реагиране и поведение, удовлетворително за социума в такава степен, че околните максимално спокойно да реагират на сънувача, да намалят натиска на своето натрапчиво внимание към него и да не заподозрат, че са използвани за тренировка на вниманието и осъзнаването.

Ако социумът изисква от вас да бъдете весел и общителен, загрижен или огорчен, заинтересован или възмутен - бъдете такъв съзнателно и използвайте тези ситуации като упражнения по тренировка на вниманието, основавайки се на настроението на безупречност, за което никой не бива да се досеща. Безупречността трябва да стане вашият наистина "невидим" фундамент - защото за света на човешките отношения тя е повече от неприемлива.

Ще повторя още веднъж: всеки миг на подобен сталкинг през деня ви приближава към пълноценно и ефективно сънуване през нощта.

Степента на енергийна ефективност на сънуваческия сталкинг зависи от степента на невъвлеченост (т. е. осъзнатост) на вътрешните преживявания в този момент и от степента на не-привичност на избрания тип външни емоционални прояви и поведение.

Естествен за сънувача резултат от такъв сталкеровски дисонанс (разрив между външното и вътрешното) става едно уникално усещане, което в много отношения напомня сънуването наяве. Това е същото ефективно състояние, в което въпросът "Намирам ли се в сънуване?" става непроизволен фон, би могло да се нарече "вътрешно недоумение".

То е много по-ефективно от мнемоническите техники, предлагани от Лаберж и други подобни изследователи, защото се опира не на механични и еднотипни усилия, а на реално изместване на събирателната точка, провокирано от несъгласуваността на централните стереотипи на поведение.

Author signature

-V-