Какво казват магьосниците за вятъра и жените

Какво знаете за вятъра, доня Соледад? - попитах, като сядах успокоен на ръба на леглото.

- Само това, което Нагуалът ми е казал - рече тя. - Всяка от нас, тоест жените, има собствена посока, личен вятър. Мъжете нямат. Аз съм северния вятър - когато духа, съм различна. Нагуалът каза, че жената-воин може да използва своя личен вятър за каквото си поиска. Аз го използвах да украся тялото си и да го преправя. Погледни ме! Аз съм северния вятър. Почувствай ме, когато идвам през прозореца.

****

- Един ден, докато бяхме в планините около родното му място, чух вятъра за първи път. Дойде направо в утробата ми. Лежах на върха на плоска скала, а вятърът се виеше около мене. Вече бях го видяла същия ден да се върти около храстите, но този път дойде при мен и спря. Усещах го като птица, която се е приземила на корема ми. Нагуалът ме беше накарал да си сваля всичките дрехи; бях напълно гола, но не ми беше студено, защото вятърът ме топлеше.

- Беше ли ви страх, доня Соледад?

- Страх ли? Бях вкаменена. Вятърът беше жив - облиза ме от главата до петите. И после влезе вътре в мен, издувайки цялото ми тяло. Бях като балон, а вятърът излизаше от ушите и устата ми и от други части на тялото, които не ми е удобно да нарека. Мислех, че ще умра и щях да избягам, ако не беше Нагуалът, който ме натискаше към скалата. Говореше ми в ушите и ме успокояваше. Отпуснах се и оставих вятъра да прави с мене каквото си иска. Точно тогава той ми каза какво да направя.

- Какво да направите, с какво?

- С живота си, с вещите си, със стаята, с чувствата си. Отначало не беше ясно. Рекох си, че това са моите мисли. Нагуалът каза, че при всички е така. Когато мълчим обаче, осъзнаваме, че всъщност нещо друго ни казва разните неща.

- Чухте ли глас?

- Не. Вятърът се движи вътре в тялото на жената. Нагуалът казва, че това е така, защото жените имат утроба. Веднъж като влезе в утробата, вятърът просто те изпълва и ти казва да правиш разни неща. Колкото по-спокойна и отпусната е жената, толкова по-добри са резултатите. Струва ти се, че жената сякаш изведнъж започва сама да върши неща, за които никога не е имала представа как се правят.

- От този ден вятърът идва при мен непрекъснато. Говори ми в утробата и ми казва всичко, каквото искам да знам. Нагуалът още от началото видя, че съм северния вятър. Другите ветрове никога не ми говорят така, макар и да научих как да ги различавам.

- Колко вида ветрове има?

- Има четири вятъра, както има и четири посоки. Това, разбира се, се отнася за магьосниците и за всичко, което правят те. Четири е силно число за тях. Първият вятър е бризът, сутринта. Той носи надежда и светлина - той е предвестник на деня. Той идва и си отива и влиза във всичко. Понякога е лек и незабележим, друг път е натрапчив и досаден.

- Друг вятър е твърдият вятър - или горещ, или студен, или и двете. Пладнешки вятър. Взривен и пълен с енергия, но също изпълнен със слепота. Той се промъква през врати и срутва стени. Магьосникът трябва да бъде страшно силен, за да борави с твърдия вятър.

- После идва студеният вятър на следобеда. Тъжен и мъчителен. Вятър, който никога няма да те остави на мира. Ще те смрази и ще те накара да плачеш. Нагуалът каза, че в него все пак има такава дълбочина, че си струва дълго да бъде търсен.

- И накрая е горещият вятър. Той стопля и предпазва, и обгръща всичко. Той е нощен вятър за магьосниците. Мощта му е свързана с тъмнината.

- Тези са четирите вятъра. Те са също свързани с четирите посоки. Бризът е изток. Студеният вятър е запад. Горещият е юг. Твърдият вятър е север.

- Четирите вятъра имат също и характер. Бризът е безгрижен, лукав и палав. Студеният вятър е мрачен, меланхоличен и винаги печален. Горещият вятър е весел, своенравен и скоклив. Твърдият вятър е енергичен, властен и нетърпелив.

- Нагуалът ми каза, че четирите вятъра са жени. Затова жените-воини ги дирят. Ветровете и жените са сходни. Това е и причината жените да са по-силни от мъжете. Искам да кажа, че жените учат по-бързо, щом са прикрепени към собствения си вятър.

- Как една жена може да разбере кой е собствения й вятър?

- Ако жената притихне и не говори със себе си, нейният вятър ще я грабне сам, ето така. Тя направи жест, сякаш сграбчва нещо.

- Трябва ли да ляга гола?

- Това помага. Особено ако е срамежлива. Аз бях дебела стара жена. Никога не си бях събличала дрехите през целия си живот. Спях с тях, а когато се къпех, никога не си свалях фустата. За мен да покажа дебелото си тяло на вятъра бе като да умра. Нагуалът знаеше това и ме изигра, че уж за всекиго това било много важно. Той разбираше от приятелството между жените и вятъра, но ме представи на Мескалито, защото бе объркан от мен.

Карлос Кастанеда, "Вторият пръстен на силата".

Author signature

-V-