"Нагуал" по статия на Андрей Коцев

Мирогледът на толтеките тълкува религиозността чрез две взаимнодопълващи се сили - нагуал и тонал. Шаманизмът - мистична практика, възникнала преди религията, не дели битието на добро и зло, на Бог и Сатана. Шаманът се интересува от непроявеното и проявеното. Нагуалът е тази част от диадата, която обозначава магичното, невидимото, вселената в цялата й сложност и недостъпност за човешкото съзнание.

За нагуала е невъзможно да се говори, защото езикът ни е устроен да отразява нещата от познатия свят на всекидневието. В чист вид тази сила не може да бъде преживяна, нито разбрана. При нея няма време, пространство и обособени неща.

Границите между съществата и стихиите се размиват в една енергия, пронизваща всичко и всички. Пълното навлизане в нагуала води до разпадане на тялото под натиска на невъобразимия му потенциал.

Нормално този аспект на реалността не се осъзнава, въпреки че в крайна сметка всички същества са "просмукани" от нагуала. "Непознатото присъства постоянно, но е извън възможностите на нормалното ни съзнание. Непознатото е безполезната част на обикновения човек. А е безполезна, защото обикновеният човек не разполага с достатъчно свободна енергия, за да се добере до нея", твърди дон Хуан.

Вроденото умение на хората да проникват в Другото излиза на преден план най-често в състояние на смъртна опасност, в сънищата или при крайно изтощение. Проявява се в екстрасензорни възприятия, мощни предчувствия за нишката на бъдещи събития или в самостоятелно действие на тялото извън контрола на озадачения ум.

Магьосниците се научават да живеят на ръба на нагуала и да се възползват от разширените начини на действие, които придобиват в променените режими на възприятие. За тази цел преди хилядолетия са употребявани растенията на Силата, но постепенно е осъзната непоправимата им вреда върху физиката и психиката на човек.

По-късно шаманите се научават да развиват особен вид възприятие, за да наблюдават проявленията на нагуала, без съзнанието им да бъде "пометено". Те наричат способността да се наблюдава пряко енергията на универсума "виждане" - да станеш ясновидец е основна задача за усвояване по пътя на толтеките.

Тази задача се разрешава с помощта на две мощни техники - неправене и вътрешно мълчание. Първата се състои в съзнателно нарушаване на схемите на възприятието и навиците на поведение. Дон Хуан кара Кастанеда да очертае концентрични кръгове от пепел около неговата колиба, за да разтърси стереотипното му съзнание и атрофиралото му внимание.

Според друга заръка чиракът се концентрира върху сенките на обектите, а не върху самите обекти. Така постепенно Кастанеда се научава да преструктурира акцентите на зрителното си поле. Той е изумен от разликата и свежите подробности, които започва да открива в околната среда. При втората техника - вътрешното мълчание, се изключва мисленето. Шаманите твърдят, че огромна част от енергията на човек отива в поддържането на вътрешен диалог, който според тях предпазва психиката от пробиви на нагуала.

В един от разговорите с Карлос дон Хуан поддчертава: "Основната цел на шаманството е да промени представата си за света, а единственият начин да постигнем това е спирането на вътрешния диалог."

След години практикуване на неправене и вътрешно мълчание чиракът е изправен пред предизвикателството да "спре света". Така метафорично се назовава моментът на пълно излизане от познатото. При него обичайното възприятие се разпада, за да бъде заместено от цялостен епизод от пряко виждане на енергията.

Самият Кастанеда е изпратен сам в планините докато не спре света. В драматично описаната сцена на виждане, в добавка към неземните видения, на които е свидетел при него пристига един койот, с който си "бъбрят". Авторът дълго време не може да реши дали това е проява на телепатия или койотът не е койот, а нещо друго.

Ясновидците, разбира се, също никога не могат да видят необхватния и неразбираем нагуал изцяло. Те отделят тези енергийни излъчвания, които пряко ги интересуват - независимо дали с конкретна или абстрактна цел.

Например човешките същества в нагуала изглеждат като сфери от сияйни нишки. Наблюдавайки тези фибри шаманът може да ги опознае пряко като сгъстена информация - наречена от дон Хуан "безмълвно знание". Или, ако предпочита, да ги "преведе" обратно в обикновено възприятие - да речем като цялостна сцена от миналото на някой човек пред взора на ясновидеца. В енергийните полета на събратята си шаманът открива различни конфигурации.

Те му разкриват какъв е характерът им, как са със здравето, какви процеси протичат в психиката им. Ако е достатъчно силен, виждащият може да въздейства върху енергийния пашкул - да помогне на човек да оздравее, да му навреди смъртоносно или да го вкара в алтернативно състояние на съзнанието.

Виждащите откриват специална точка на повърхността на човешкия пашкул, приблизително на нивото на дясната лопатка. Тя свети необичайно ярко и при по-внимателно наблюдение е разкрита необикновената й функция. В нея се събира малка част от външните излъчвания на Вселената - малка, но достатъчна за възприемане на цял един свят.

Това е светът, който всички хора познават и който за повечето от тях е единственият. Да възприемат една и съща реалност, за живите същества от определен вид е въпрос на еднаква позиция на въпросната събирателна точка - енергетичния еквивалент на съзнанието според виждащите. Когато събирателната точка се мести поради някаква причина - болест, наркотици, медитация - в нея влизат нови излъчвания и човек започва да усеща различни неща от събратята си.

Безценна информация за толтекските ясновидци дава наблюдението на спящи хора. При спане събирателната точка не е в устойчивата позиция, която отнема прекалено много енергия през деня, а започва да "плава" по повърхността на пашкула.

Според шаманите това е причината за появата на сънища. Магьосниците развиват техника за осъзнато сънуване, която им позволява да подсилват възприятията си, породени от обичайната позиция на точката. Чрез виждане в сънуването те се научават да отделят постъпващите от външното поле излъчвания от безбройните проекции на спящата психика.

Кастанеда има цяла книга посветена на собствения му опит "Изкуството на сънуването". В нея той разказва как, усъвършенствайки вниманието си в съня сънувачите от миналото откриват нови, притежаващи собствена енергия светове - толкова реални за тях, колкото света на дневното съзнание. Толтекското сънуване е главният вход към другите достъпни на човешкото съзнание пространства - различни, прекрасни, цялостни.

Някои от древните шамани използват странни техники, за да фиксират будното си съзнание в позицията на тези светове и за да се пренесат в тях с цялата си физическа маса. Дон Хуан разказва предания за това как най-могъщите от тях живеят и умират в невиждани реалности.

Това не е пътят на съвременните толтеки. Те се стремят към пълната свобода на съзнанието - а не към смяната на едно местожителство с друго. Шаманите от линията на кастанеда посещават другите светове на сънуването само за да се подготвят за финалната маневра. В момента, в който почувстват, че са натрупали достатъчно опит и енергия те политат на крилете на възприятието.

Със силата на своята магия те заставят цялото си поле да засияе с яркостта на събирателната точка и осъзнават пълния си капацитет в един миг. Енергията, която се отделя, разтваря телата им. Те умират, за да се родят като чисто съзнание, способно да продължи пътешествието си в безкрайността.

Author signature

-V-