Карлос Кастанеда (1925-1998) и Дон Хуан (1891-1973)

Карлос Кастанеда пише тезата си по антропология в Калифорнийския университет и прави проучвания за някои от билките и тревите, използвани от индианците, когато среща Дон Хуан в Мексико през 1960.

При тази първа среща, Кастанеда си мислел, че е истинският знаещ и познаващ света чрез науката на западната цивилизация, и че индианецът Дон Хуан ще допълни само с интересни и автентични детайли проучванията му. Дон Хуан, прочита мислите на Кастанеда и привидно играе ролята, в която младият учен иска да го впише.

Прави го, само защото дълбоко в себе си усеща, че Кастанеда е избраният да стане негов ученик и да продължи линията на магьосниците – притежателите на истинското знание и способните на вечен живот, пътуващите през пространствата, достигналите абсолютното съзнание. И така започва Учението на Дон Хуан.

Ако все още нищо не сте чели от Кастанеда и се питате с коя книга да започнете, сторете го наистина с първата. Тя е началото на инициацията. След това, някак спонтанно ще пожелаете да прочетете и другите.

Кастанеда е ученик на Дон Хуан от 1961 до 1973. Научните му планове, както и целият му живот се променят. Но, все пак той написва освен тезата си и следната поредица от забележителни книги: Учението на Дон Хуан (68), Една отделна реалност (71), Пътуване към Икстлан (72), Приказки за силата (74). Всичките се превръщат в бестселъри, но Кастанеда не продължава просто като преуспял писател и учен.

След раздялата с Дон Хуан през 1973, когато старият индианец напуска земния свят, "без да умира, а превръщайки се в светлина", Кастанеда следва придобитото вече знание, усъвършенствайки все повече съзнанието, волята и погледа си върху световете и пространствата.

След Дон Хуан, той е един от новите нагуали. Той е новият магьосник. Магьосничеството за Кастанеда и учението на Дон Хуан не се състои в няколко ритуала или заклинания. То е дълъг външен и вътрешен път за овладяване на два свята: този на видимото и материалното (тонал), както и този на невидимото (нагуал). Твърди се, че на този период, принадлежат последвалите книги: Вторият пръстен на силата (77), Дарът на Орела (81), Огънят отвътре (84), Силата на мълчанието (87), Изкуството на сънуването (93).

След досега с един от последните нагуали и след решението да следва неговото учение, превърналия се сам в нагуал - Кастанеда, се отличава в едно от Дон Хуан. Ако индианецът е считал, че знанието е само за избрани, и че в избраните трябва да остане, Кастанеда написва книгите си, за да сподели това знание със света и със западната цивилизация.

Кастанеда е вярвал, че така ще даде възможност на всеки, който иска, да погледне в тази Друга реалност. В това е и неговата хуманност – споделената мисъл, че зад онова, което очите ни виждат, има и още, има и друго; че енергия не е празна дума; че световете са въпрос на възприятие; че волята и съзнанието се възпитават преди да достигнат абсолютната светлина, за която копнеят; че смъртта е реалност, но и добър съветник; че някъде има едно огромно кълбо от сила и мисъл, Орел или Бог, който все пак пощадява онези, които са успели да развият съзнанието си и да преминат във вечността с него, без да го загубят никога.

Такова е благородството на Кастанеда. Изразява се в духовната му щедрост да ни остави частици от това знание и в последните си книги: Магичните движения, Колелото на времето и Активната страна на безкрайността.

Въпреки световната си известност, Кастанеда дава малко интервюта, избягва да се снима и не отговаря на критиките и нападките, че книгите и тезите му са измислица. Някои го отричат и обвиняват. Други го почитат, заради изключителния му писателски талант. Списание Times му посвещава цял брой.

Самият Кастанеда остава скромен до края на земния си път, следвайки учението на Дон Хуан и споделяйки своето знание в книгите си. Близките му твърдят, че Кастанеда не просто умира, а подобно на своя индианец – учител, изчезва, обгърнат от светлина, преминавайки в друго ниво на съзнание.

Кой знае? Остава на вас да решите.

[Но тази история не ви ли напомня малко на Малкия принц на Екзюпери, който също се превръща в светлина; на Джонатан Ливингстън Чайката, за който светлината е край и начало; на Старата костенурка нинджа от Кунг–фу Панда, която изчезва на върха на скалата и предела на времето, на Гадуал от Властелина на пръстените, пътуващ през пространствата; на Исус, ако щете, който възкръсва в светлина? В толква различни описани вярвания - идеята за светлината е една. Остава наистина на вас да решите за Дон Хуан и за Карлос Кастанеда.]

Източник: интернет

Author signature

-V-