Всички тайни на Карлос Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Всички тайни на Карлос Кастанеда » Неправене


Неправене

Неправене

Неправене

Неправенето (NOT-DOING) – някакво непривично действие, въвличащо цялото ни същество и заставящо го да осъзнае своята светимост.

Древните виждащи шамани чрез виждането си забелязали още отначало, че всякакво по-необичайно поведение разтърсва събирателната точка. Скоро открили, че ако човек системно се държи необичайно и насочва мъдро това поведение, то заставя събирателната точка да се премества.

Откъс от интервю с Тайша Абелар

Как се мести събирателната точка? За това е нужна енергия - тя може да се получи от неправене на показване себе си в повседневния живот и прекратяване на суетата в търсене на удобство. Съкратете това до необходимо.

Пример за упражненя по неправене: да вървите отзад напред, да ходите на четири крака с наколенки и др. п.. И още: разрушете обичайния разпорядък и правете упражнения за пробуждане на енергийното тяло (физически упражнения, например, пасове).

Карлос Кастанеда "Дарът на орела" (Фиксирането на второто внимание)

Дон Хуан казваше, че цялото ни същество се състои от два доловими сектора. Първият е познатото ни физическо тяло, което всички ние сме в състояние да възприемаме; вторият е сияйното тяло, което представлява нещо като пашкул, възприеман само от ясновидците (виждащите) — пашкул, който ни придава вид на гигантски сияйни яйца.

Казваше също, че една от най-важните цели на магьосничеството е да се достигне този сияен пашкул; цел, която се изпълнява посредством сложната практика на сънуването, както и чрез строго, системно усилие, което той наричаше неправене. Той определяше неправенето като необичайно действие, което ангажира цялото ни същество, като го принуждава да осъзнае сияйния си сектор.

Карлос Кастанеда, "Пътуване към Икстлан” (Неправене)

"Светът е свят, защото ти знаеш правенето, нужно да го превърне в такъв."

— Това е лошото на говоренето — каза той. — Винаги обърква нещата. Ако човек започне да говори за правенето, винаги завършва с разговор за нещо друго. По-добре направо да се действа. Тази скала например. Да я гледаш е правене, а да я видиш е неправене.

Трябваше да призная, че думите му нямаха никакъв смисъл за мен.

— Имат! Имат! — възкликна той. — Но ти си убеден, че нямат, защото това е твое правене. Такъв е начинът, по който ти постъпваш спрямо мен и света.

Отново посочи скалата.

— Тази скала е скала заради всичките неща, с които знаеш какво да правиш — каза той. — Аз наричам това правене. Един учен човек например знае, че скалата е скала само заради правенето, затова ако той не иска скалата да е скала, просто трябва да не прави. Разбра ли какво имам предвид?

Въобще не го разбирах. Той се разсмя и направи нов опит да ми обясни.

— Светът е свят, защото ти знаеш правенето, нужно да го превърне в такъв — каза той. — Ако не знаеше неговото правене, светът щеше да бъде различен.

Той ме заразглежда с любопитство. Спрях да пиша. Исках просто да го слушам. Продължи да ми обяснява, че без това правене около нас няма да има нищо познато.

Той се наведе, взе от земята между палеца и показалеца на лявата си ръка малко камъче и го вдигна пред очите ми.

— Това е камъче, защото ти знаеш правенето, нужно да го превърне в камъче — каза той.

— Какво казваш? — попитах аз с най-неподправено недоумение.

Дон Хуан се усмихна. Изглежда се опитваше да прикрие известно чувство на лукава радост.

— Не зная защо си толкова объркан — каза той. — Ти си избра думите като средство за общуване. Трябва да си на седмото небе от радост.

Карлос Кастанеда "Дарът на орела" (Неправенето на Силвио Мануел)

За първото ни неправене Силвио Мануел измайстори дървен сандък, голям колкото да побере Ла Горда и мен, седнали гръб o гръб с вдигнати колене. Сандъкът имаше капак от летвички, през който да влиза въздух. Ла Горда и аз трябваше да се наместим вътре и да седим в пълна тъмнина и пълно мълчание, без да заспиваме. Най-напред ни остави да влизаме в сандъка за кратки периоди; след това започна да увеличава времето, докато свикнем с процедурата, така че да можем да прекарваме цялата нощ вътре, без да се движим или задрямваме.

Жената Нагуал седеше при нас, за да е сигурна, че няма да променяме нивото на съзнание поради умората. Силвио Мануел обясни, че естествената ни тенденция при необичайни условия на стрес е да преминаваме от състояние на повишено съзнание към нормалното ни състояние и обратно.

Общият ефект от неправенето всеки път, когато го изпълнявахме беше някакво неизпитвано досега чувства на отмора, което за мен беше крайно озадачаващо, тъй като ние никога не заспивахме по време на целонощните ни бдения. Приписвах усещането за почивка на факта, че бяхме в състояние на повишено съзнание, но Силвио Мануел твърдеше, че едното няма нищо общо с другото и че чувството за почивка е резултат от сядането с вдигнати колене.

При второто неправене трябваше да легнем на земята, свити като кучета, почти в ембрионална поза, обърнати на лявата страна, с чела върху свитите ни ръце. Силвио Мануел настояваше да държим очите си колкото можем по-дълго затворени и да ги отворим едва когато той ни каже да сменим положението си и да легнем на дясната си страна. Целта на това неправене била да се позволи на сетивата ни за чуване да се отделят от сетивата ни за гледане. Както и преди, той увеличаваше постепенно продължителността на времето, докато можехме да прекарваме цялата нощ в слухово бдение.

Едва тогава Силвио Мануел беше вече готов да ни премести в друга сфера на дейност. Обясни, че при първите две неправения сме били разбили някаква възприятийна бариера, докато сме били прилепени до земята. По аналогия той сравни човешките същества с дърветата. Били сме като подвижни дървета. Вкоренени сме били някак в земята; корените ни били преносими, но това не ни освобождавало от земята. Казваше, че за да постигнем равновесие, трябва да извършим три неправения, докато се люлеем във въздуха. Ако съумеем да канализираме нашето намерение, докато висим от някое дърво, стегнати в кожен хамут, ще направим триъгълник с нашето намерение; триъгълник, чиято основа е земята, а върхът му е във въздуха. Силвио Мануел мислеше, че с първите две неправения ще съберем внимание до точката, когато ще можем съвършено да извършим третото от самото начало.

Една нощ той окачи Ла Горда и мен на два отделни хамута, които приличаха на висящи столчета. Седнахме в тях и той ни заповдига с помощта на макара на най-високите големи клони на огромно дърво. От нас се искаше да обърнем внимание на съзнанието на дървото, което според него щеше да ни даде сигнал, тъй като ние му бяхме гости. После накара жената Нагуал да остане на земята и през цялата нощ от време на време да вика имената ни.

Докато висяхме така от дървото през тия безброй пъти, изпълнявайки неправене, ние изпитвахме някакъв превъзходен приток на физически усещания, подобни на леки зареждания с електрически импулси. През първите три-четири опита дървото сякаш протестираше срещу нахалството ни; после импулсите се превърнаха в сигнал за покой и равновесие. Силвио Мануел ни казваше, че съзнанието на дървото черпи хранителни сокове от недрата на земята, докато съзнанието на подвижните същества го черпи от повърхността й. В дървото нямало настървение, докато движещите се същества са препълнени с такова.

Задоволството му идваше от това, че когато сме поставени в състояние на покой в мрака, възприятието ни е сполетяно от страхотен трус. Тогава приоритет има нашето чуване и ние можем да уловим сигналите от всички живи и съществуващи цялости около нас — не само с чуването си, но и с комбинацията от слуховите и визуалните ни сетива в същия ред. Казваше още, че в тъмното, особено докато човек виси, очите остават в подчинение на ушите.

Беше абсолютно прав, както установихме с Ла Горда. Посредством упражненията в третото неправене, Силвио Мануел даваше ново измерение на възприемането ни на околния свят.

Освен това той ни казваше, че следващият комплект от три неправения е съществено различен и по-сложен. Щял да се занимава с изучаването на това как да се оправяме с другия свят. Задължително било да максимизираме този ефект, като придвижим времето си за действие към вечерта или предутринния здрач. Казваше ни още, че първото неправене от втората група имало две фази. В първата фаза трябва да се поставим в най-изостреното си състояние на повишено съзнание, за да уловим стената от мъгла. След като това бъде постигнато, фаза номер две се състои в това да се спре въртенето на тази стена, за да се пристъпи в света между двете успоредни линии.

Предупреждаваше ни, че целта му е да ни постави направо във второто внимание без никаква интелектуална подготовка. Искаше да изучим лабиринтите без да разбираме с разума си какво правим. Твърдеше, че един магически елен или магически койот може да се справи с второто внимание без никакъв интелект. Чрез умишлена практика в пътуването зад стената от мъгла ние щяхме да претърпим рано или късно постоянна промяна в тоталните си същества, промяна, която да не накара да приемем, че светът между успоредните линии е реален, защото е част от тоталния свят, също както нашето сияйно тяло е част от нашето тотално същество.

You are here » Всички тайни на Карлос Кастанеда » Неправене