Всички тайни на Карлос Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Всички тайни на Карлос Кастанеда » Съзерцание/Втренчване


Съзерцание/Втренчване

Съзерцание/Втренчване

Съзерцание

Карлос Кастанеда "Вторият пръстен на силата" (Второто внимание)

— Вниманието под масата е ключът към всичко, което вършат магьосниците — продължи тя. — За да достигнем това внимание, Нагуалът и Хенаро ни обучаваха в сънуване, а теб са те обучавали за растенията на силата. Не знам как са постъпвали с теб, за да те научат да улавяш второто си внимание посредством растенията на силата, но за да ни научи нас как да сънуваме, Нагуалът ни научи да се втренчваме. Той никога не ни казваше какво действително ни правеше. Той просто ни учеше да се втренчваме. Никога не знаехме, че втренчването е начинът да улавяме нашето второ внимание. Смятахме, че втренчването е само за развлечение. Но не било така. Сънувачите трябва да бъдат втренчвачи, преди да могат да уловят своето второ внимание.

— Първото нещо, което Нагуалът направи, бе да постави едно сухо листо на земята и да ме накара да го гледам с часове. Всеки ден носеше по едно листо и го поставяше пред мен. Отначало мислех, че листото е едно и също и той го пази от единия ден за другия, но след това забелязах, че листата са различни. Нагуалът каза, че когато разберем това, вече не гледаме, а се втренчваме.

След това слагаше купчини сухи листа пред мен. Караше ме да ги разбърквам с лявата си ръка и да ги опипвам, докато се втренчвам в тях. Сънувачът разбърква листата спираловидно, втренчва се в тях и после сънува фигурите, които листата образуват. Нагуалът каза, че сънувачите могат да смятат, че са овладели втренчването в листа, когато първо сънуват фигурите от листа, а после, на следващия ден, открият същите фигури в своята купичка от листа.

— Нагуалът каза, че втренчването в листа укрепва второто внимание. Ако се втренчваш в купчина листа с часове, както той ме караше да правя, мислите ти стихват. Без мисли вниманието на тонала запада и изведнъж твоето второ внимание се залавя за листата и те стават нещо друго. Нагуалът наричаше момента, когато второто внимание се залавя за нещо, „спиране на света“. И това е точно — светът спира. Поради тази причина винаги трябва да има някой при теб, когато се втренчваш. Никога не можем да знаем прищевките на нашето второ внимание. Тъй като никога не сме го използвали, трябва да го опознаем, преди да се осмелим да се втренчваме сами.

— Трудността при втренчването е да се научим да стихваме мислите си. Нагуалът каза, че предпочита да ни учи как да правим това с купчина листа, защото лесно можем да си набавим всички листа, от които се нуждаем, винаги, когато искаме да се втренчваме. Но и всичко друго би свършило същата работа.

— Спреш ли веднъж света, значи си втренчвач. И тъй като единственият начин да спреш света е като се опитваш, Нагуалът караше всички ни да се втренчваме в сухи листа години наред. Смятам, че това е най-добрият начин да достигнем нашето второ внимание.

— Той комбинираше втренчването в сухи листа с това да търсим ръцете в сънуването. Трябваше ми около година, за да намеря ръцете си, и четири години, за да спра света. Нагуалът каза, че щом веднъж си уловил второто си внимание чрез сухи листа, упражняваш втренчването и сънуването, за да го развиеш. И това е всичко за втренчването.

****

— Ти си спрял света преди всеки един от нас — рече тя. — Какво мислиш, че си правил, когато си вземал онези растения на силата? Просто никога не си го правил чрез втренчване като нас, това е всичко.

— Купчината сухи листа единственото нещо ли беше, в което Нагуалът ви е карал да се втренчвате!

— Щом веднъж сънувачите се научат как да спират света, те могат да се втренчват и в други неща; а накрая, когато сънувачите се освободят изцяло от формата си, могат да се втренчват във всичко. Аз го правя. Мога да прозра във всичко. Той ни караше да следваме все пак определен ред при втренчването.

— Първо се втренчвахме в малки растения. Нагуалът ни предупреди, че малките растения са много опасни. Тяхната сила е концентрирана; те имат много наситена светлина и усещат, когато сънувачите се втренчват в тях; те веднага преместват светлината си и я насочват право срещу сънувача. Сънувачите трябва да си изберат един вид растение, в което да се втренчват.

— След това се втренчвахме в дървета. И при тях сънувачите имат определен вид дърво, в което се втренчват. В това отношение ние с теб сме еднакви; и двамата се втренчваме в евкалиптови дървета.

От изражението на лицето ми тя вероятно отгатна следващия ми въпрос.

— Нагуалът каза, че посредством неговия дим ти много лесно си можел да задействаш своето второ внимание — продължи тя. — Ти много пъти си съсредоточавал вниманието си върху пристрастието на Нагуала — враните. Той каза, че веднъж твоето второ внимание така съвършено се фокусирало върху една врана, че отлетяло, както лети враната, до единственото евкалиптово дърво, което било наблизо.

Аз от години размишлявах върху това преживяване. Не можех да го окачествя като нищо друго, освен като едно невъобразимо сложно хипнотично състояние, предизвикано от психотропните гъби, съдържащи се в сместа за пушене на дон Хуан, съчетани с неговото изключително умение да манипулира поведението ми. Той ми бе предложил един възприятиен катарзис, а именно — да се превърна във врана и да възприемам света като врана. Резултатът беше, че аз възприемах света по начин, който не би могъл да бъде част от запасите ми от минали преживявания. Обяснението на Ла Горда някакси опрости всичко.

Тя каза, че след това Нагуалът ги накарал да се втренчват в движещи се, живи същества. Той им казал, че дребните насекоми са възможно най-добрия обект. Тяхната подвижност ги правела безвредни за втренчвача, за разлика от растенията, които извличали своята светлина директно от земята.

Следващата стъпка била да се втренчват в скали. Тя каза, че скалите били много стари и мощни и имали особена светлина, която била по-скоро зеленикава, за разлика от бялата светлина на растенията и жълтеникавата светлина на движещите се, живите същества. Скалите не се разтваряли лесно пред втренчвачите, но си заслужавало втренчвачите да упорстват и да не се отказват, защото скалите криели особени тайни в своята сърцевина — тайни, които можели да помогнат на магьосниците в тяхното „сънуване“.

— Какви неща ти разказват скалите? — попитах аз.

— Когато се втренчвам в самата сърцевина на някоя скала — рече тя, — винаги долавям един полъх със специфичното ухание на тази скала. Когато бродя из моето сънуване, знам къде съм, защото се ориентирам по тези ухания.

Тя каза, че времето от деня е важен фактор при втренчването в дървета и скали. Рано сутрин дърветата и скалите били корави и светлината им била слаба. Около обяд били в най-доброто си състояние и тогава втренчването се правело, за да се вземе от светлината и силата им. В късния следобед и привечер дърветата и скалите били тихи и тъжни, особено дърветата. Ла Горда каза, че тогава дърветата създавали усещането, че и те се втренчват във втренчвача.

Втората серия в поредицата на втренчването било да се втренчваш в периодични явления: дъжда и мъглата. Тя каза, че втренчвачите могат да фокусират своето второ внимание върху самия дъжд и да се движат с него или пък да го фокусират зад него и да използват дъжда като един вид лупа, за да видят скрити неща. Места на силата или места, които трябва да се избягват, се откривали чрез втренчване в дъжда. Местата на силата били в жълтеникава светлина, а местата, които трябва да се избягват, били в наситено зелено.

Ла Горда каза, че мъглата безспорно е най-загадъчното нещо на света за един втренчвач и че тя може да бъде използвана по същите два начина, както и дъжда. Само че не се поддавала лесно на жените и дори след като тя самата се освободила от човешката си форма, мъглата останала недостижима за нея. Тя каза, че Нагуалът веднъж я накарал да „види“ някаква зелена мъглявина над един облак мъгла и й казал, че това е второто внимание на един втренчвач в мъгли, който живеел в планините, където били тя и Нагуалът, и че той се движел с мъглата. Тя добави, че мъглата се използвала, за да разкрие духовете на неща, които вече не съществуват, и че истинското майсторство на втренчвачите в мъгли било да остават своето второ внимание да проникне в онова, което тяхното втренчване им разкрива.

****

Тя каза, че друга серия било втренчването в далечни обекти и в облаците. И при двата случая усилията на втренчвачите се състояли в това да оставят своето второ внимание да отиде до мястото, в което се втренчват. Така те покривали огромни разстояния или се носели по облаците. Що се отнася до втренчването в облаци, Нагуалът никога не им позволявал да се втренчват в кълбести буреносни облаци. Той им казал, че трябва да са се освободили от формата си, преди да опитат това умение, и че тогава ще могат да се носят не само по кълбестите буреносни облаци, но и по самите мълнии.

Ла Горда се разсмя и ми предложи да отгатна кой е бил достатъчно дързък и луд действително да опита втренчването в кълбести буреносни облаци. Не можах да се сетя за друг, освен за Жозефина. Ла Горда каза, че Жозефина упражнявала втренчването в кълбести буреносни облаци всеки път, когато Нагуалът го нямало, докато един ден една мълния едва не я убила.

****

Последната серия била втренчването в огън, дим и сенки. Тя каза, че за втренчвача огънят не е ярък, а черен, също както и димът. Сенките пък са блестящи, имат цвят и движение у себе си.

Имало още две неща, които били отделно — втренчването в звезди и във вода. Втренчването в звезди се упражнявало от магьосници, които са се освободили от човешката си форма. Тя каза, че доста добре се справяла с втренчването в звезди, но не можела да борави с втренчването във вода, особено течаща вода, което се използвало от безформените магьосници да съберат своето второ внимание и да го изпратят до всяко място, където имат нужда да отидат.

— Всички ние се ужасяваме от водата — продължи тя. — Реката събира второто внимание и го отнася и няма начин да я спреш. Нагуалът ми разказа за твоите успехи с втренчването във вода. Но той ми каза също, че веднъж едва не си се разпаднал във водите на една плитка река и че сега не можеш дори да се изкъпеш в река.

Дон Хуан ме бе карал да се взирам във водата на един напоителен канал зад къщата му много пъти, докато ме упояваше със своята смес за пушене. Бях имал удивителни усещания. Веднъж се видях целия зелен, като чели бях покрит с морски водорасли. След този случай той ми препоръча да избягвам водата.

****

Ла Горда стана и влезе в къщата. След малко се върна с една дебела кръгла възглавница, изработена от същите естествени влакна, които се използват за направата на мрежи. Без да каже нито дума, тя отново ме заведе на верандата отпред. Каза, че сама е изработила тази възглавничка, за да й е по-удобно, когато се учела да се втренчва, защото положението на тялото било от голямо значение при втренчването. Човек трябвало да седи на земята върху мек килим от листа или върху възглавничка, направена от естествени влакна. Гърбът трябвало да е опрян o дърво, дънер или гладка скала. Тялото трябвало да е напълно отпуснато. Очите никога не бивало да се фиксират върху обекта, за да не се изморяват. Втренчването представлявало много бавно сканиране на обекта, в който си се втренчил, обратно на часовниковата стрелка, но без да движиш главата си. Тя добави, че Нагуалът ги накарал да забият онези колове, за да подпират на тях гърбовете си. ****

Втренчването беше истинско откровение за мен. Извършвайки го, аз бях потвърдил някои важни въпроси от учението на дон Хуан. Ла Горда бе обрисувала задачата по определено неясен начин. „Да се стрелна към него“ беше по-скоро заповед, отколкото описание на някакъв процес. И все пак беше описание, при условие, че е изпълнено едно основно изискване; дон Хуан бе нарекъл това изискване „спиране на вътрешния диалог“. От изявленията на Ла Горда относно втренчването за мен бе очевидно, че ефектът, който дон Хуан е искал да постигне, карайки ги да се втренчват, е бил да ги научи да спират вътрешния диалог. Ла Горда го бе изразила като „стихване на мислите“.

Дон Хуан ме бе учил да правя точно същото нещо, макар че ме бе карал да следвам противоположния път; вместо да ме учи да фокусирам погледа си, както правят втренчвачите, той ме учеше да го отварям, да раздвоявам своето осъзнаване, като не фокусирам погледа си върху нищо. Трябваше, така да се каже, да „опипвам“ с очи всичко в 180-градусовия обхват пред мен, докато държах очите си нефокусирани точно над линията на хоризонта.

За мен беше много трудно да се втренчвам, защото това изискваше да преобърна онова тренирано умение. Като се опитвах да се втренчвам, все бях склонен да се отварям. Усилието да възпирам тази склонност обаче ме караше, да спра мислите си. Щом веднъж бях изключил мислите си, вече не беше трудно да се втренчвам, както бе описала Ла Горда.

****

Сестричките насядаха около мен. Лидия ми предложи да отговори на всичко, което бих искал да я попитам. Помолих я да ми разкаже за своето втренчване в мястото на силата на дон Хуан, но тя не ме разбра.

— Аз се втренчвам в далечини и в сенки — рече тя. — След като станах втренчвач, Нагуалът ме накара да започна всичко отначало, като този път се втренчвам в сенките на листа, растения, дървета и скали. Сега вече никога не гледам нещата; просто гледам сенките им. Дори когато няма никаква светлина, пак има сенки; дори през нощта има сенки. И понеже съм втренчвач в сенки, аз съм също и втренчвач в далечини. Мога да се втренчвам в сенки дори в далечината.

— Сенките рано сутрин не казват много. Тогава сенките си почиват. Така че е безполезно да се втренчваш много рано сутрин. Около шест сутринта сенките се събуждат, но са в най-доброто си състояние около пет следобяд. Тогава са напълно будни.

— Какво ти казват сенките?

— Всичко, което искам да знам. Те ми казват разните неща с това, че са топли или студени, или като се движат, или пък с цветовете си. Още не зная всичко, което цветовете, топлината и студът означават. Нагуалът ме остави сама да го науча.

— Как го научаваш?

— В моето сънуване. Сънувачите трябва да се втренчват, за да извършват сънуване, а след това трябва да търсят сънищата си в своето втренчване. Например Нагуалът ме караше да се втренчвам в сенките на скали, а след това в моето сънуване аз открих, че тези сенки имат светлина; така че оттогава започнах да търся тази светлина у сенките, докато не я намерих. Втренчването и сънуването вървят заедно. Трябваше ми доста време да се втренчвам в сенки преди да успея да задействам своето сънуване на сенки. А след това трябваше да извърша доста сънуване и втренчване, за да успея да ги съчетая двете и действително да видя в сенките това, което виждах в моето сънуване. Разбираш ли какво искам да кажа? Всяка една от нас прави същото. Сънуването на Роза е за дърветата, защото тя е втренчвач в дървета, а на Жозефина е за облаците, защото тя е втренчвач в облаци. Те се втренчват в дървета и облаци, докато намерят съответствието на своето сънуване.

You are here » Всички тайни на Карлос Кастанеда » Съзерцание/Втренчване